Хуан се изправи и отиде да го хване, за да не падне отново в басейна. Потърси с поглед Макс, остави треперещото дете до саксията на една палма и двамата се присъединиха към трескавото измъкване от „Скай Парк“.
Десет минути по-късно, когато полицията започна да пристига на големи групи, те се озоваха във фоайето. Всеки опит в този момент да се установят заграждения бе осъден на неуспех и ченгетата изглежда го осъзнаваха. Хората изскачаха от сградата като стадо подплашени животни. Кабрило и Хенли се оставиха тази човешка вълна да ги понесе. Щом се озоваха на улицата, се насочиха към другия край, където чакаше дълга редица таксита, и скочиха в последната кола.
Шофьорът започна да протестира, че не може да ги вземе, докато не дойде неговият ред, но когато видя трите банкноти по сто сингапурски долара в ръката на Хуан, млъкна и потегли.
Дори не възрази, че са мокри.
7.
Макс прекъсна едноминутното мълчание. Това време му беше нужно, за да успее да възстанови нормалното си дишане и руменото му лице да си върне донякъде обичайния цвят, който се беше сменил с апоплектична червенина.
— Можеш ли да ми кажеш какво според теб се случи там горе?
Хуан не отговори веднага. Вместо това бръкна в джоба и извади телефона си, но видя, че след толкова време, прекарано в басейна, той е съсипан, и го прибра отново на място. Хенли му подаде своя неповреден апарат. Кабрило набра предварително запаметен номер. Заради опасността от конфискация в тези телефони за еднократна употреба никога не вкарваха номерата на другите членове на екипа.
Телефонът звънна един път и някой вдигна слушалката.
— Дребосък? Как я караш? — попита Хуан. Чък Гундерсон с прякор Дребосъка беше главният пилот на Корпорацията. Макар да прекарваше малко време на борда на „Орегон“, той беше неразделна част от екипа.
— Както веднъж ми каза един от инструкторите по пилотиране: ако нямаш търпение, никога няма да станеш пилот.
Чък говореше със странния минесотски акцент, който стана толкова популярен след филма „Фарго“.
Ако пилотът беше включил думата „добре“ в отговора си, щеше да означава, че не е сам и най-вероятно е подложен на някаква форма на принуда.
— Връщаме се. Свържи се с транспортната част и ни измъкнете бързо от тук.
Очевидно Гундерсон беше доловил нещо в гласа на председателя.
— Неприятности?
— Много и всякакви. Ще бъдем на местоназначението, след двайсетина минути.
Хуан прекъсна връзката и върна апарата на приятеля си.
— Ще отговориш ли на въпроса ми? — попита Хенли.
Кабрило затвори очи и си представи сцената, когато за пръв път бяха забелязали атентаторите самоубийци. Съсредоточи вътрешния си поглед върху хората около тях, а не върху убийците. Картината се оформи в съзнанието му и той започна да изучава лицата на хотелските гости и служителите, които бяха по това време във фоайето. Това не бе вродено умение, а го беше научил по време на подготовката в ЦРУ — когато настъпи хаос, да успее да различи още заплахи или да открие съучастници. Често пъти по време на убийства и атентати наблизо присъства наблюдател, който трябва да докладва за протичането на операцията.
— Мисля — каза той най-накрая, — че се озовахме на погрешното място в неподходящото време.
Хенли го изгледа невярващо.
— Нима наистина смяташ, че е било съвпадение?
— Да — отговори Кабрило и бързо вдигна ръка, за да спре следващата забележка на Макс. — Първо ме изслушай. Както вече споменах, ако Кроасар е искал да ни вкара в клопка, можеше да накара горилата си Смит — хубаво име, нали — да ни застреля, докато бяхме в апартамента. После щяха да напъхат труповете ни в големи куфари и никой никога нямаше да узнае. Следиш ли мисълта ми?
Макс кимна.
— Това го освобождава от подозрения, защото е много невероятно да е казал някому за срещата ни, тъй като наистина иска да намерим дъщеря му. Съгласен?