Хуан покри микрофона на слушалката и предаде тази част от информацията на Макс.
— Виждаш ли, ние не бяхме близо до казиното. Станалото е просто съвпадение.
Максовото постоянно мръщене продължи, но той знаеше, че Хуан е прав.
— Вие и Смит добре ли сте?
— Да, да, не сме пострадали. Може би малко разтревожени. Поне аз. На Джон изглежда не му пука.
— Това е прекрасно. Мисля, че всички станахме жертва на присъствието си на погрешното място в неподходящо време.
Хуан трябваше да повиши тон, когато двете турбини на гълфстрийма започнаха да свирят.
— Исках да ви уверя, че случилото се няма да повлияе на нашите планове. Разбрахте ли?
— Да, и изпитвам облекчение.
— Предайте на господин Смит, че ще се свържа с него и ще му дам указания как ще го вземем. Както вече споменах, това най-вероятно ще стане в Читагонг.
— Добре, ще му предам.
Хуан прекъсна връзката. След това се зае да рови в един гардероб и измъкна някакъв работен гащеризон. Той беше предназначен за Гундерсон Дребосъка и затова беше огромен, но сухата палатка е винаги за предпочитане пред добре ушития, но мокър костюм.
Излетяха няколко минути по-късно и едва колелетата се прибраха с щракване във фюзелажа, когато по интеркома се чу гласът на Дребосъка:
— Контролната кула на Сингапурското летище току-що спря всички излитания. Поискаха да се върнем, но смятам, че ще бъдем извън дванайсетмилната им зона, преди да успеят да направят каквото и да било. Председателю, в каквото и да сте се забъркали с Макс, със сигурност се е вдигнала голяма дандания.
Хенли и Кабрило се спогледаха. Макс се наведе към малкия хладилник и извади две бири — „Перони“ за Хуан, а за себе си „Будвайзер“. Чешката бира беше диетична, което сигнализираше за продължаващата му битка с наедряването на талията.
— Бих казал, че едва успяхме да отървем кожите от тази сингапурска клопка.
Кабрило изсумтя в знак на съгласие.
Осем часа по-късно и на половин океан разстояние, Джордж Адамс задържа хеликоптера на Корпорацията над крайния трюмен люк. Корабът се люлееше леко, но духаше доста силен вятър откъм левия борд. Адамс докосваше леко контролните уреди, съчетавайки клатенето, скоростта и отклонението, и накрая спусна големия MD 520N на палубата. Щом плазовете докоснаха стоманата, изключи турбината и обяви:
— Вече сме у дома. И ако щете вярвайте, но в резервоара са останали само пари, не и керосин.
Един техник веднага притича, за да обезопаси машината.
Търговският кораб скитник със своите единайсет хиляди тона водоизместимост се намираше пред източния бряг на полуостров Хиндустан на границата на обсега на хеликоптера, докато напредваше полюшван от малките вълни към мястото на срещата в Бангладеш. Далеч на запад залязващото слънце оцветяваше търбусите на облаците в най-различни отсенки на оранжево, червено и виолетово и хвърляше трепкащи пурпурни лъчи по водната повърхност.
Никъде по света залезите не са толкова красиви, колкото тези в морето, каза си Кабрило, докато се привеждаше под все още въртящия се винт на хеликоптера. Въздушната струя изду и размаха като знаме прекалено големия гащеризон, опитвайки се да го събори.
Макс се ухили, когато яката плесна Хуан по лицето.
— Добре дошли, момчета — поздрави ги Линда Рос, която дойде да ги посрещне. Носеше чифт отрязани джинси и тънка тениска. — Неприятностите май ви се лепят, а?
Хенли посочи Хуан с палец.
— Него трябва да виниш. Този тип привлича терористи камикадзе, наемни убийци и луди.
— Забрави освободените жени. Има ли нещо ново за атентата?
— Някаква нова група, нарекла се „Ал Кайда на Изтока“, е поела отговорността. Няма загинали, а ранените са само петима. Леки наранявания. Двата взрива на покрива са били от стандартни жилетки, натъпкани със „Семтекс“ и метални парчетии. Нали разбираш, нещо като мода за самоубийци. Експлозията в казиното е била много по-слаба. Още няма съобщения от какво е причинена. Поне засега. Марк и Ерик смятат, че могат да влязат в сървъра на сингапурската полиция, но май не са толкова сигурни.
— Кажи им да не си губят времето — нареди Кабрило. — Моето предположение е, че наблюдателят, изпратен да наблюдава изпълнението на операцията, е пуснал ръчна граната в някое кошче за боклук, за да предизвика по-голяма бъркотия. Направо не ми се мисли колко щяха да са жертвите, ако с Макс не се бяхме оказали там.