— Амин — подхвърли Хенли и се отдалечи, за да разпредели задачите между Адамс и неговите механици.
Откъм десния борд един от механиците беше отворил капака на нещо, което приличаше на обикновен сто и деветдесет литров стоманен варел. Той беше занемарен и изпъстрен с вдлъбнатини като всичко на борда на „Орегон“. Но не беше поредният корабен боклук, зарязан на палубата, а грижливо разположен редут за картечница М60 с дистанционно управление. Техникът от оръжейния арсенал беше вдигнал капака и завъртял оръжието в хоризонтално положение, за да може да го почисти и да провери за следи от ръжда заради соления въздух. Картечницата беше едно от няколкото еднакви оръжия, разположени върху палубата, чието основно предназначение беше да отблъскват опитите за абордаж.
— Защо там? — учуди се Линда на глас, докато двамата с председателя крачеха към издигащата се в средата на кораба надстройка. Бялата й боя бе избеляла като пресечен крем и се люпеше по целия кораб като някакво праисторическо влечуго, което си сменя кожата.
По причина, че наблизо нямаше други плавателни съдове, не си бяха направили труда да бълват фалшив дим през единствения корабен димоход. За разлика от всички други кораби, които днес порят океанските вълни, „Орегон“ разчиташе на магнито-хидродинамика. Тази високотехнологична система за задвижване използваше свръх дълбоко охладени магнити, за да привличат електрони от солената вода. След това безплатното електричество се използваше за прекарване на вода през две реактивни помпи. Един ден подобно задвижване щеше да стане стандартно за цялото корабоплаване, защото беше екологически чисто, обаче смайващите разходи и все още експерименталният характер на разработката бяха причина „Орегон“ да е единственият съд на вода, който го използва.
— Казиното е собственост на американска фирма и според ислямските принципи хазартът, или майсир, е забранен, т.е. харам — отговори Кабрило. — Това място е средоточие на всички грешни неща. Някакви сведения за самите терористи?
— Само онова, което охранителните камери са записали във фоайето на хотела и асансьора. Малайци или индонезийци. Не са намерени лични документи. Ще отнеме дни, докато резултатите от ДНК проверките бъдат готови, но най-вероятно тези типове не фигурират в никоя база данни. Може би снимките им ще доведат до някакъв резултат, но засега няма нищо.
— Още е рано — отбеляза Хуан.
Те прекрачиха комингса на водонепроницаемия люк и влязоха в надстройката. Светлина идваше от луминесцентни тръби, закачени за таваните, а коридорите представляваха боядисани стоманени структури. Когато нямаше опасност чужди хора да се качат на борда, въздухът се поддържаше приятно прохладен, но това можеше да се промени само за миг. В студените климатични пояси, когато инспектор или митнически агент се качеше на борда, даваха газ на големия климатик „Трейн“, а в тропиците вкарваха допълнително горещ въздух на мостика, за да накарат натрапниците да си тръгнат колкото може по-бързо. Осветлението също можеше да бъде нагласено на микрочестотни трепкания, които въздействаха на нервната дейност. На някои причиняваше леко главоболие и гадене, но можеше да предизвика пристъп у епилептиците.
Слава на Бога, това се случи само веднъж и за щастие, доктор Хъксли беше там, за да помогне.
След като преди няколко месеца имаха произшествие със сомалийски пирати, което не се разви, както бяха планирали, Макс нареди да се инсталират инжектори и сега можеше да наводни целия мостик или отделни помещения с въглероден окис — но само под бдителния поглед на доктор Хъксли. Безцветният и безвкусен газ първо причиняваше замайване и отпуснатост, но по-дългото излагане на въздействието му водеше до увреждания на мозъка и смърт. Тъй като различните хора реагират различно в зависимост от ръста и физическото си състояние, Кабрило гледаше на него като на последно средство.
Влязоха в рядко използваната малка стаичка на чистача и Линда завъртя крановете на батерията над потънала в мръсотия мивка като циферблата на сейф. Водата, която потече от крана, беше ръждивокафява и някак на бучки — нито една подробност не беше пренебрегната като твърде незначителна.
Тайна врата се отвори с щракване, за да разкрие разкошната вътрешност на „Орегон“ — пространствата, където мъжете и жените от екипажа прекарваха по-голямата част от своето време.
Спуснаха се на долната палуба, където бяха разположени повечето от каютите на екипажа, и Хуан се спря пред вратата на своя апартамент. Линда понечи да го последва и да продължи доклада.