— Мисля, че планът е добър — призна Смит. — Лодката е единственото превозно средство, с което можеш да пътуваш из джунглата. Спомням си обучението ни във Френска Гвиана. Там Легионът охранява ракетния полигон на Европейската космическа агенция. Спускаха ни в джунглата с манерка и мачете и засичаха колко време ни е нужно да се върнем обратно в базата. Беше толкова гъста, че най-добрите сред нас успяваха да изминат средно по километър и половина на ден.
— Всички ще се озовем там — обади се Мак Ди Лоулес. — Блатата в Джорджия издържат сравнение с всяка южноамериканска джунгла.
— Рейнджър? — попита Смит, защото се сети, че рейнджърите се обучават в школата във Форт Бенинг, Джорджия.
— Аха.
— А вие, госпожице Рос, какъв е вашият минал опит?
Тя го стрелна с наперена усмивка, която му подсказа, че може и да отвръща, а не само да поема.
— Никога не питай жената за нейното минало.
Смит обаче се усмихна.
— Едно на нула за теб.
Хуан разгъна на масата донесената от него карта, като затисна единия й край с чаша кафе, а другия с чиния, пълна с остатъците от боровинков пай, който за негово облекчение Смит не беше опитал, защото се оказа най-добрият от всички, които някога бе слагал в уста.
— И така, ще влезем с „Тайсън Хонд“ ето от тук — посочи той с пръст точка малко пред южното крайбрежие на Бангладеш. „Тайсън Хонд“ беше името, което сега красеше кърмата и двете страни на носа. С него наричаха кораба, откакто Смит беше стъпил на борда. — Там няма почти нищо — няколко рибарски села и номадски кланове, които живеят на борда на своите лодки. Ще ми се да можехме да прелетим нощно време, но спускането на лодката тук — той посочи точка на около сто и шейсет километра навътре в сушата, доста отвъд границата с Мианмар — е прекалено опасно без светлина. Толкова на север няма военни бази, така че не трябва да се тревожим, че ще ни забележат. Въпреки това на влизане ще летим ниско.
— Пилотът ви достатъчно квалифициран ли е?
— Отмъкнахме го от 160-и десантен полк за специални операции — успокои го Хуан, като спомена елитния въздушен полк за специални операции на американската армия.
— Значи е достатъчно квалифициран.
— Дори повече. От тук ще тръгнем нагоре срещу течението. Картите са ужасни, но по всичко личи, че реката ще ни отведе само на няколко километра от мястото, откъдето Солей и нейният придружител са се обадили за последен път. Както можеш да видиш от тези две нанесени позиции, тя не може да се е отдалечила много от района, където за последен път се е свързала с баща си по план.
— Това важно ли е? — попита Смит.
— Не знам — честно си призна Кабрило. — Може би. Всичко зависи от това какво се намира в този отрязък от джунглата. При последното си обаждане тя казва, че е близо до нещо, но и че някой друг е по-близо.
— Позволете да рискувам с едно предположение — намеси се Линда и продължи, когато мъжете насочиха погледи към нея. — От това, което прочетох за нея, Солей е луда глава, но тя не рекламира своите приключения. Не си пада да вижда името си на първите страници на жълтите вестници. Просто си поставя щури цели и когато ги постигне, само ги отмята по списъка. Автомобилни състезания — чавка. Гмуркане с големи бели акули — чавка. Най-високите върхове на света — чавка. Моето предположение е, че няма да обяви на света онова, което търси. Тя търси нещо заради самата себе си.
— Да прекосиш Бирма пеша е наистина дяволско изпитание — обади се Макс. — Не става дума само за терена, но и за контрабандистите на опиум. Освен това там е едно от най-репресивните правителства, което много ще се зарадва да я арестува и да я подложи на монтиран процес.
— Възможно ли е нещата да са толкова прости? — обърна се Хуан към Смит.
— Нямам представа. Тя никога не е казвала на господин Кроасар защо върши това или онова.
— Ако това е причината — подхвърли Мак Ди Лоулес, — защо не се е придвижила с повече от петнайсетина километра за цели две седмици?
Нямаше кой да отговори на въпроса му.
— Ами ако тя гледа на себе си като въплътена Лара Крофт? Има ли древни храмове или нещо подобно в тази джунгла?
— Възможно е — кимна Хуан. — Кхмерската империя се е простирала нашироко. Преди или след нея също може да е имало значими цивилизации. Но аз не познавам тази история толкова добре, колкото би трябвало.