— Не разбирам, какво ни засяга защо е там? Единственото, което ни интересува, е да я измъкнем.
Кабрило се увери, че Смит има мисленето на изпълнител. Приемаше заповеди, изпълняваше ги и продължаваше нататък, без изобщо да се замисля. Пролича му, че му липсва въображение, за разлика от Мак Ди Лоулес, който смяташе, че ще имат полза, ако успеят да разберат мотивите на Солей Кроасар. Причината да бъде там беше важен фактор за начина, по който щяха да я измъкнат.
Ами ако се бе завлякла там, за да купи голямо количество опиум? Кабрило се съмняваше, че случаят е такъв, но ако излезе обратното, това щеше да повлияе на начина, по който щеше да действа. Търговците на наркотици не обичат някой да им се бърка по средата на сделката. А ако беше отишла да се срещне с някой избягал борец за граждански права, преследван от цяла армия? Обмислянето на възможните причини Солей да е на това място можеше по-късно да спаси нечий живот.
Не очакваше някой като Смит да разбере това. Спомни си първото си впечатление от него в курорта „Сандс“ в Сингапур. Този тип беше просто нает бияч, когото Кроасар бе лъснал малко, за да подхожда на доброто общество и да му върши мръсната работа.
— Тъй като времето е от значение — каза Хуан и кимна по посока на Смит, — засега ще оставим този въпрос. — След като никой от нас не може да мине за местен, няма нужда да се въздържаме и по отношение на оръжията, които ще използваме. Джон, ти какво предпочиташ?
— МР5 и „Глок 19“.
— Добре. Утре сутринта в осем ще те посрещна на кърмата с тях. Можеш да ги прострелваш колкото си искаш. Мак Ди, искаш ли един „Барет REC7“, каквито ползвахме в Афганистан? — попита Кабрило с такъв тон, който да накара Смит да си мисли, че Лоулес е отдавна в Корпорацията.
— Доколкото си спомням, ни спаси задниците. И една „Берета 92“, каквато ми беше дал Чичо Сам.
— Линда? — обърна се към нея Хуан, с цел да направи случващото се да изглежда като обичайна подготовка. — За да мога да кажа на оръжейника.
— REC7 и „Берета“ и за мен. Чичо Сам ме научи как да я използвам, но така и не ми подари една.
— В интерес на истината — подхвърли Мак Ди дяволито, — аз моята си я задигнах.
Смит изглежда усети, че срещата върви към своя край, затова се изкашля, за да прочисти гърлото си.
— Аз самият не съм родител — започна той, — затова не мога да знам какво притеснение преживява в момента господин Кроасар. Младият Лоулес ми каза по време на полета до кораба, че има малка дъщеря в Щатите. Сигурно той може да си представи какви страдания търпи моят началник.
Той погледна многозначително Мак Ди. Лоулес кимна в знак на съгласие:
— Ако нещо се случи на момиченцето ми, ще намеря виновния и ще му прережа гърлото.
Лицето му почервеня само от мисълта, че дъщеря му може да бъде наранена, а в гласа му затрептя гняв.
— Напълно те разбирам. Точно това очаква и господин Кроасар от нас. Ако нещо, не дай боже, се е случило със Солей, ние трябва да сме готови да отмъстим вместо него.
— Договорът ни не е точно такъв — намеси се Кабрило, на когото не хареса посоката, в която поемаше разговорът.
Смит извади портфейл от задния джоб и от него лист хартия. Разгъна го и го сложи на масата. Беше банков чек за пет милиона долара.
— Нареди ми да ви предам това, когато реша, че е оправдано. Така добре ли е?
Кабрило срещна вторачения му поглед. За миг между тях прехвръкнаха искри. Всички около масата го почувстваха. Минаха десет секунди, после петнайсет. Ако се намираха в Дивия запад, досега помещението щеше да се е опразнило заради предстоящия дуел. Двайсет секунди.
Бившият легионер сведе поглед и прибра чека. Беше мигнал.
— Да се надяваме, че няма да се стигне до това, нали?
— Да, да се надяваме — съгласи се Хуан, облегна се на стола си и прехвърли ръка върху облегалката на съседния в заучена поза на отпускане.
На следващата сутрин, както се бяха уговорили, Смит се срещна с Кабрило на кърмата. Днес и двамата носеха камуфлажни панталони и тениски със същия десен. До ръждясалия релинг беше сложена сгъваема маса за карти, върху която бяха подредени оръжията, които Смит бе поискал, както и резервни пълнители и няколко кутии .9-милиметрови муниции, защото автоматът и пистолетът използваха еднакви патрони. Освен това две слушалки, а под масата в хладилна чанта — оцветени в жълто ледени блокчета.
Големият хеликоптер MD 520N стоеше непоклатим върху най-крайния трюмов люк, перките на винтовете бяха сгънати, а върху всмукателния и изпускателния отвор на турбината бяха нахлузени калъфи. Обикновено с помощта на хидравличен подемник спускаха хеликоптера в трюма, но както с всичко останало, което Хуан бе предприел от качването на Смит на борда, не искаше да разкрие картите си за своя кораб и неговите истински възможности.