След дългия престой в хеликоптера трябваше да минат няколко минути, за да престане звънът в ушите им.
Намираха се в пуста част на реката, която в тази точка течеше с бързината на охлюв. Бреговете се издигаха на около трийсетина сантиметра над водата. Виждаха се червената земя и заголените коренища на растителността. Непосредствено след бреговете започваше буйна растителност, която беше толкова гъста, че изглеждаше непроходима. Кабрило се загледа внимателно в една точка и установи, че вижда може би на около метър и двайсет навътре, преди растителността да се превърне в преграда. Войници от мианмарските специални части можеше да се крият три метра навътре, без да бъдат забелязани.
Температурата се колебаеше около трийсет и два градуса, но заради липсата на вятър и от лепкавата влага всички имаха усещането, че дишат в сауна. След няколко минути мокри петна се очертаха под мишниците на Кабрило, а по лицето му потекоха вадички пот. Наближаващата дъждовна буря щеше да е приятно облекчение, което прекалено се бавеше.
— Добре, трябва да изминем около сто километра. Искам Мак Ди и Джон да заемат места на носа като наблюдатели. Линда, ти ще си с мен, но дръж под око терена зад нас. На кораба техниците подсилиха ауспуха, за да намалят шума, но всеки по реката и наоколо ще ни чуе да идваме, така че бъдете нащрек.
След като отправи тези напътствия, Хуан зае мястото си зад щурвала, леко изнесен назад от средата на лодката. Като се изключат гумените фендери, които обикаляха бордовете, мястото на кормчията беше единственото, което стърчеше от спартански оборудваната нападателна лодка.
— Оборудването закрепено ли е? — попита Хуан.
— Да — отговори Линда и се надигна от страничния джоб, където беше прибрала пакетите под самозалепващия се капак.
Кабрило натисна стартера и когато двигателят мигновено се събуди за живот, той изпита облекчение, макар да знаеше, че ще стане точно така. За няколко секунди остави единичния външен двигател да се затопли, после бутна дросела напред. Лодката потегли и започна да се бори с течението на реката, докато продължаваше да се придържа сравнително близо до брега. Кабрило даде още газ и черната, сякаш оцветена с танин вода зад кърмата се разпени, когато витлото я заблъска по-бързо. След секунди лодката вече се движеше с около тринайсет възела в час. Скорост значително под възможностите й, макар и с един двигател, но достатъчна, преценяваше той, за да могат да реагират, ако някой се появи насреща им.
Въздушната струя, която създаваше движението им напред, носеше истинско облекчение.
Щом наближаваха някой остър завой на реката, Хуан връщаше дросела назад, така че лодката забиваше нос във водата и те навлизаха съвсем бавно, надниквайки, за да се уверят, че в мъртвия ъгъл не ги чака някоя изненада.
След около час почти едновременно се случиха две неща. Характерът на реката се промени. Бреговете се приближиха и това увеличи скоростта на течението. Появиха се и скали, а те вдигаха вълни и образуваха водовъртежи, които Кабрило трябваше да заобикаля. Не бяха бързеи, но съвсем скоро можеха да се превърнат в такива. Второто беше, че след рязкото увеличаване на влажността, от която с всяко вдишване дробовете им сякаш се напояваха все повече, дъждовните облаци, които се бяха появили над главите им, отнемайки всички цветове на джунглата, се отвориха. Дъждът заблъска като с юмруци. Изливаше се на потоци, плътен като стена, стоварваше се върху им като от пожарникарски маркучи.
Хуан изрови чифт предпазни очила от малката жабка под щурвала и си ги сложи. Без тях не можеше да види дори носа на лодката. И с тях погледът му не стигаше кой знае колко далече, но все пак достатъчно, за да могат да продължат.
Той мислено благодари, че тропическите валежи, макар и брутална атака срещу сетивата, бяха благословено кратки. Десет минути си повтаря тази утеха, после минутите станаха двайсет, а те почти не можеха да напреднат, защото течението се усилваше все повече и повече.
Другите трима се бяха свили тъжно на бойните си постове и приличаха на мокри мишки. Когато погледна назад към Линда, видя, че се беше прегърнала сама, а хълбоците й потреперваха. Мак Ди правеше вяли опити да изгребва водата от лодката с камуфлажната си шапка. В лодката вече се плискаха поне три сантиметра вода, когато на Кабрило се налагаше да направи по-рязка маневра, за да избегне някакво препятствие.