Бреговете се издигнаха още по-високо и притискайки ги от двете страни, често надвисваха над лодката. Пръстта беше отстъпила място на чакъл и скали. Някога спокойната река се беше превърнала в стремително течение и макар на Кабрило да му бе минала мисълта, че може би е по-добре да спрат и да изчакат бурята да отмине, никъде не се виждаха спокойни заливчета, нито място, където да вържат лодката. Не им оставаше нищо друго, освен да продължават пътя си.
Видимостта беше само няколко метра, а над главите им, секунда след като светкавиците пропълзяваха по небесата, тряскаха гръмотевици.
Продължаваха напред. Всеки път, щом лодката се сблъскаше с някаква пречка или кърмата потънеше, когато се изкачваха по някоя по-буйна вълна, Хуан благодареше, че витлото на единичния двигател има защита, иначе подводните камъни щяха да натрошат перките.
Трябваха опитни очи, за да забележат кога водата изведнъж става кално кафява, и съобразителност да се сетиш какво означава това.
Кабрило реагира на секундата, зави рязко надясно, за да отдалечи лодката от буйстващата в средата на реката вода, защото отломките от рухнала част от брега заприщваха пътя на водата. Клоните на цели дървета пронизваха водата, протягаха се към НМТК — всеки от тях можеше да я обърне или да раздере надуваемите фендери, които служеха за планшири на лодката. Ако Хуан не беше сменил рязко посоката, със сигурност щяха да потънат.
Стволове, дебели колкото телефонни стълбове, се носеха край тях, оголили коренищата си. Водата ръфаше от бреговете, късайки големи парчета пръст заедно с растителността, и всичко се свличаше с плясък в реката. На едно място Хуан трябваше още да намали скоростта заради трупа на удавен воден бивол, чиито рога се озоваха в опасна близост до фендерите, преди течението да отнесе нещастното създание.
Някои препятствия бяха твърде ниско или се намираха под водата, така че Кабрило трябваше да реагира на предупредителните викове на Мак Ди. Бяха принудени да лъкатушат ту наляво, ту надясно, защото реката продължаваше да запраща плавеи срещу тях. Хуан бе намалил скоростта почти до човешки ход, но въпреки това стволове и храсталаци се носеха край тях със смайваща скорост от течението, докато небето над главите им продължаваше да бесува.
Бурята сякаш се усилваше. По бреговете на реката вятърът огъваше дърветата почти успоредно на земята. Късаше листа с размерите на киноафиши и ги завихряше във въздуха. Едно облиза лицето на Кабрило с такава сила, че ако не носеше предпазни очила, щеше да му извади някое око.
Ако в това има нещо положително, помисли си той фаталистично, то е, че в тази развилняла се буря никой няма да е толкова луд да плава по реката.
Последните дървета се стрелнаха надолу по водите, те започнаха да си възвръщат цвета на черен чай и най-неочаквано дъждът спря. Преди миг стояха под ударите на най-силния порой, който някога бяха виждали, а сега водата, която ги беше блъскала толкова дълго, вече я нямаше. Минути по-късно черните буреносни облаци бяха прогонени и слънцето ги опали с подигравателна веселост. Влажността рязко се покачи. От гората започна да се издига пара, която бързо се превърна в мъгла, първоначално призрачна, а по-късно — непроницаема като стена.
— Добре ли сте всички? — попита Кабрило. Отговориха му с кимване три глави, от които капеше вода. Той извади от шкафчето под кормилото ръчна помпа и я подхвърли на Смит. — Съжалявам, момчета, но електрическата помпа беше свалена, за да се олекоти лодката.
Моторницата се подмяташе под тежестта на десетките литри вода, които се плискаха по палубата. Мак Ди продължаваше да я изгребва с шапката си, а Линда помагаше с ръце, изхвърляйки шепа след шепа през борда. Помпата беше най-ефикасното средство за изхвърляне на водата, но резултатите от работата й оставаха незабележими в сравнение с количеството дъжд, който се бе излял в лодката.
След двайсет изпълнени с тежък труд минути водата още не беше изпомпана, но бяха попаднали на препятствие, което сякаш осъждаше пътуването им на провал, преди още да беше започнало както трябва.
Еднометров водопад се простираше от единия до другия бряг и струята му проблясваше черна върху скалите. Бреговете бяха високи, със спускащи се към водата хълмове и изровени камъни и глина.