Преди прахта да се бе разнесла напълно, Хуан скочи на крака и погледна към кърмата. Склоновете на речния бряг бяха подкопани от експлозиите и цялата маса с дължина може би петнайсетина метра с пукот се срути в реката, разсичайки водата, преди пръстта и отломките да стигнат до другия бряг и да преградят напълно пътя на течението.
— Чудесно — зарадва се Кабрило, доволен от себе си. — Моментална дига.
Заради спряното от земната маса течение водата, пленена между дигата и водопада, започна да се надига. Сега въпросът беше дали реката ще успее да ерозира временния насип, преди да се вдигне достатъчно, за да пренесе лодката над ниския водопад.
— Хрумна ми нещо. Линда, поеми щурвала. Джон, Мак Ди, последвайте ме.
Кабрило отново хвана въжето за връзване на лодката и с ръце започна да дава знаци на Линда, за да я докара точно под водопада. Той не беше много по-висок от носа й. Тримата мъже се изкатериха на върха му и успяха да намерят опора за краката си върху скала, която стърчеше от водата като малък остров.
Пространството между изкуствената дига и водопада продължаваше да се пълни. Но същевременно течението подяждаше неотъпканата пръст, използвайки всяка пукнатина и по-тънко място, за да я отмива. Носът на НМТК се издигаше постепенно, докато килът не опря в скалистото подножие на водопада. Мъжете навиха найлоновото въже около юмруците си в най-важното дърпане на въже, в което някога бяха участвали. Линда поддържаше оборотите на двигателя високи, карайки лодката да се изкачва все по-високо и по-високо. Зад тях струйка вода си проби път през дигата, присъединявайки се към нормалното течение на реката. Пробивът беше малък, не повече от тънка вадичка, но очевидно щеше да се увеличава.
И като капак, най-ниската част на дигата близо до противоположния бряг, където Хуан беше възпламенил пресовките пластичен експлозив, скоро щеше да прелее от покачващата се вода.
— Ще имаме само една възможност — предупреди той, напрягайки мускулите на ръцете и раменете си, докато се готвеха да извлекат лодката над водопада. — Линда, наблюдавай ставащото зад теб и ни дай знак.
Линда се вгледа в дигата, а после огледа и речните брегове, за да се увери, че водата още пълни тяхната изкуствена лагуна по-бързо, отколкото успява да подравя пръстта, която я образуваше. Тя прецени ставащото много точно. Водата достигна най-високата си точка, а водопадът не представляваше нещо повече от дванайсетсантиметров бързей, когато дигата се разцепи в поток от кал и отломки.
— Сега! — изкрещя Линда и натисна докрай ръкохватката на дросела.
Мъжете опънаха въжето, телата им се изопнаха като гръцки мраморни статуи, а усилието се изписа по лицата им. Водата, на която й трябваха десет минути, за да напълни изкуствената лагуна, се оттече за секунди. Със смъкването на водното равнище все повече килограми притискаха кила на НМТК към скалите и увеличаваха тежестта за мъжете до болка. Водата изтече и витлото на извънбордовия двигател остана на сухо, отбелязвайки станалото с недоволен вой. Мъжете продължаваха да дърпат въжето, печелейки сантиметри при всеки напън.
Линда изключи предавката и остави мотора да работи на празни обороти, след което изскочи от лодката, заставайки на самия край на скалите, докато мастилената вода заливаше глезените й. Отстраняването на тези излишни петдесет килограма помогна на мъжете да свършат работата. Лодката се плъзна по скалистото дъно, след това се стовари в по-дълбоката вода и заплава. Течението я завъртя настрани към каменната стена на водопада и я наклони, но сега тя лежеше твърде дълбоко във водата, затова то не успя да я изхвърли през ръба на скалата.
Мак Ди и Джон скочиха в реката, когато лодката се понесе към ръба. Изплуваха от водата, плюейки и заливайки се от смях, защото бяха успели. Кабрило някак смогна да запази равновесие и когато Линда подкара лодката пряко на течението и зави така, че тя да застане успоредно на малкия каменен остров във водата, той прекрачи през фендерите небрежно, както пътник се качва в метрото.
Лоулес и Смит се набраха и се прехвърлиха през надуваемите фендери, след което с щастливи усмивки се отпуснаха на палубата, за да регулират дишането си.