— Не беше толкова зле — подхвърли Хуан и зае мястото зад конзолата на щурвала.
— Като в ада — подхвърли Мак Ди, когато забеляза, че по ръцете му са полепнали пиявици. — Мамка му, ужасно мразя пиявици. — После започна да рови из джобовете си за запалка.
— Не те съветвам да го правиш — предупреди го Линда, докато Лоулес въртеше малкото назъбено колелце, за да го подсуши.
— Татко ме научи.
— Да, пиявицата ще падне, обаче ще повърне всичко, което е изяла. Което, първо, е отвратително и второ, може да ти докара заболявания. Използвай нокътя си и изчопли устата й от кожата си.
Мак Ди послуша съвета й и изчовърка четири пиявици от ръцете си, докато лицето му се кривеше в гримаси, които по̀ биха подхождали на някое малко момиченце. Пета свали от врата си, но за нея и Линда му помогна. Смит не беше нападнат от отвратителните паразити.
— Джон, кръвта ти сигурно е кисела — избъзика го Лоулес, докато си обличаше ризата. Със стегнат колан и здрави връзки на обувките около глезените, той не се страхуваше, че нещо може да му влезе в гащите. Смит не отговори на закачката, а отиде да заеме бойния си пост на носа на лодката и се приготви отново да играе ролята на наблюдател. Мак Ди размени погледи с Кабрило и Линда, вдигна рамене и отиде да се присъедини към бившия легионер.
Тъй като водопадът им пазеше гърба, вече нямаше нужда Линда да се обръща и да гледа назад. Реката беше единственият начин да се преодолее джунглата и Кабрило бе уверен, че няма да срещнат селища по пътя си, защото заради водопада хората нямаше да могат да се връщат срещу течението. Освен това не беше видял никакви пътеки от двете страни на водопада, за да заключи, че тук са били пренасяни лодки.
Поддържаше прилична скорост от около трийсет и четири възела и намаляваше единствено когато наближаваха наистина остри завои с мъртви ъгли, докато реката се виеше все по-навътре в джунглата. При тази скорост дрехите на всички скоро изсъхнаха.
Докато слънцето следваше своя път по небесния свод, реката оставаше спокойна и улесняваше следването на безбройните извивки на коритото. Тропическият лес също ги съпътстваше постоянно. Той се издигаше по бреговете гъст като градински плет. Само от време на време се показваше процеп — обикновено когато по-малка река се вливаше в голямата или на местата, където бреговете бяха ниски и животните бяха прокарали свои пътеки, за да идват на водопой. Една от тях беше особено широка. Хуан реши, че сигурно е утъпкана от стадо диви слонове. Предполагаше се, че в Мианмар живеят около десет хиляди от тях.
Зад тази непроницаема стена от огромни зелени листа се криеха азиатски носорози, тигри, леопарди, огромно разнообразие от змии, включително най-големите питони на света и най-смъртоносната от всички кобри — кралската. Да, не беше място, където да се загубиш.
Вече беше започнало да се свечерява, когато Хуан намали скоростта толкова, че лодката едва успяваше да се справи с течението. Драматичното намаляване на шума от двигателя предизвика звън в ушите им, който постепенно изчезна.
— Намираме се на петнайсет-шестнайсет километра от последните известни джипиес координати на Солей. Ще използваме мотора още, да речем, осем километра, а после ще се заловим за греблата. Всички трябва да бъдем нащрек. Нямаме представа на какво можем да се натъкнем, но Солей споменава, че с нея в джунглата има и други.
Очите на Кабрило не се спираха върху никоя точка за повече от няколко секунди. Оглеждаше горите напред и от двете страни на реката, защото знаеше, че някой може да ги наблюдава напълно незабелязано. Ако там се спотайваха бунтовници, търговци на наркотици или случаен военен патрул, те нямаше да разберат, докато не попаднат в засадата. Трябваше съзнателно да се съпротивлява на подтиците си да поглежда през рамо. Знаеше, че въпреки водопада Линда им пази гърба, но не можеше да се отърве от усещането, че някой го наблюдава.
Високият писък на някаква птица вля здравословна доза адреналин в кръвообращението му. Линда леко извика, когато видя Мак Ди да скача. Само Смит остана невъзмутим. Хуан заподозря, че вместо кръв във вените му има ледена вода.
След като изминаха последните осем километра, Хуан изключи двигателя и го наклони така, че витлото да излезе от водата, за да не пречи при гребането. След като всички, по двама от всяка страна на НМТК, заеха местата си, започнаха дружно да гребат. Смит бе изпомпал по-голямата част от водата, но лодката беше голяма и независимо от това, че течението беше слабо, работата се оказа къртовска.