— Не съм казал и половината от онова, което видях.
Това беше много по-хубаво встъпление, отколкото да залееш микрофона със сополи, помисли си Кентър унило. Въпреки това той си имаше цели, а и човек никога не знае — може би навлечената жена в дъното на осветеното от неонови пръчки помещение е преоблечената Дж. К. Роулинг.
— Това са последните думи на великия венециански пътешественик Марко Поло на смъртното му ложе. От легендарната му книга „Пътешествията на Марко Поло“, диктувана на Рустикело да Пиза, докато двамата гният в генуезки затвор, знаем, че Поло, заедно с баща си Николо и своя чичо Мафео — имената препънаха езика на Кентър, макар да беше запазил спокойствие, а и не за пръв път изнасяше тази лекция, — е направил много невероятни открития и е видял много удивителни неща.
В задната част на помещението настана някакво смущение, когато един новодошъл влезе от читалнята на библиотеката в бруталистки стил2. Сгъваемите метални столове заскърцаха, когато хората започнаха да се обръщат, за да видят кой е дошъл да чуе лекцията, предполагайки, че е някой другар бездомник, идващ от Чембърлейн Скуеър.
Мъжът носеше кашмирено палто, което почти метеше пода, върху черния си костюм и подхождаща му черна вратовръзка. Висок и едър, той махна извинително и седна отзад, преди Кентър да успее да разгледа чертите му. Това започва да изглежда обещаващо, помисли си закъсалият за пари учител. Този тип поне носеше дрехи, които не са били изхвърляни вече няколко пъти.
Кентър направи достатъчно дълга пауза, за да може господинът да се настани. Ако това беше възможен финансов покровител, трябваше да почне да му лиже подметките.
— Дори по времето на Марко Поло неговите „Пътешествия“ предизвикват спорове. Хората просто не вярвали, че е видял и направил всичко, което твърди. Те не се опитвали да преборят своите собствени предразсъдъци, за да повярват, че съществува друга, различна цивилизация, която може да съперничи и дори да надмине европейските държави. По-късно се установява поразителен пропуск. Казано с прости думи, въпреки всичкото време, прекарано в Китай, и всичко, което е написал за тази далечна страна, Марко Поло никога не споменава най-забележителното, което е видял. По времето, когато диктува на Рустикело да Пиза, той нито веднъж не споменава Великата китайска стена. Все едно нашите съвременници да казват, че са били в Лондон, но не са видели Лондонското око3. Дали пък виенското колело е нещо, което обиграният пътешественик би искал да пропусне!
Кентър остави една пауза за смях, но се чу само кашляне.
— И още нещо, неговият пропуск да спомене Великата стена, която е близо до Пекин, където Поло прекарва толкова време, кара хулителите му да отхвърлят целия му разказ… Ами ако вината не е на по-тис-ни-ка, а на по-тис-на-тия?
Тук беше планирал игра на думи, включваща деспотичния генуезки дож, който затваря Поло и писаря Рустикело, но се отказа.
— Малко се знае за човека, който записва неговата история, до момента, когато попадат в генуезкия затвор след битката при Курзола. Самият Рустикело е заловен четиринайсет години по-рано по време на славната битка при Мелория, която слага началото на упадъка на Пиза като град държава.
Рустикело бил, за да го кажа по днешному, автор на рицарски романи, който дори постига известен успех, преди да бъде пленен. Мислете за него като за Джаки Колинс на своето време. Това му дава възможност да научи какво би пленило въображението на четящата публика и какво би било сметнато за твърде фантастично, за да му се вярва.
Имайки това на ум, аз гледам на него не само като на човек, записал историята на Поло, но и като на негов редактор, онзи, който може би е могъл да притъпи някои от по-спорните открития на Поло, за да осигури на ръкописа по-масова привлекателност. Средновековните благородници — по това време писателите пишат почти единствено за тях — не биха останали доволни, че Китай им съперничи и в много случаи надминава техните постижения в областта на медицината, строителството, социалното управление и особено военното дело.
Кентър направи къса пауза. Израженията по лицата на неговата публика се колебаеха от сънливост до безразличие, гарнирано от увиснали ченета. Докато бяха далеч от смразяващия дъжд, който блъскаше града в Централна Англия, не ги беше грижа какво им говори. Прииска му се да може да види мъжа в черния костюм, но той се беше скрил зад един висок бездомник, който спеше почти напълно изправен.