— Нашата госпожица Кроасар — прошепна той, — въобще не е еколожка, щом замърсява така околността.
Лоулес прибра станиола, а Кабрило се зае да проверява джипиеса. Оставаха им още около осемстотин метра път.
С наближаването на местоназначението спиранията им ставаха все по-дълги и чести. Всички държаха оръжията си готови за стрелба, защото не знаеха какво да очакват. Добър знак беше, че птиците и животинките продължаваха да лудуват под зеления балдахин на дърветата. Обикновено това беше сигурен знак, че наоколо няма други хора. Джунглата изведнъж се отвори в малка горска поляна, обрасла с висока трева. Те се спряха в края на гората като плувци, които обмислят дали да се гмурнат в езерото, и започнаха да оглеждат района. Лек ветрец поклащаше върховете на тревните стръкове, но не се забелязваше никакво друго движение. Кабрило реши, че Солей е провела последния си разговор от дясната страна на откритото поле, близо до чертата, където джунглата почваше отново.
Вместо да прекосят полянката, те се върнаха назад в джунглата и се приближиха към мястото отстрани. Когато се озоваха на около пет метра от последните джипиес координати на младата жена, Кабрило забеляза точно на границата на джунглата нещо по земята. Веднага разбра, че това са останки от лагер. Видя тъмнозелената палатка. Беше сцепена, а леката й рамка бе изкривена до неузнаваемост. Пълнежът на срязаните олекотени спални чували приличаше на разхвърляни памучни тампони. Наоколо се търкаляха и други вещи: малка туристическа печка, пластмасови чинии, дрехи, туристически бастун.
— Май сме закъснели твърде много — отбеляза Смит с приглушен глас. — Който и да е извършил нападението, отдавна си е заминал.
Кабрило кимна.
Не знаеше какво бе очаквал да намерят, но разпръснатите вещи потвърждаваха най-лошите му предчувствия. Сега оставаше само да намерят останките, които животните бяха оставили от труповете. Беше зловеща стъпка, но нужна, за да докажат на Кроасар, че дъщеря му е наистина мъртва.
— Вие с Мак Ди дръжте района под око — нареди Хуан. — Линда, ела с мен.
Докато двамата мъже заставаха на пост, Линда и Кабрило се приближиха до малкия лагер. Скоро видяха, че палатката е надупчена от куршуми. Найлонът беше осеян с мънички дупки, чиито краища бяха почернели от високата температура на патроните.
Линда клекна, за да вдигне падналото покривало на входа, а ръката й се насочи към ципа, сякаш беше на автопилот. Изражението й говореше, че би искала да е навсякъде другаде, но не и тук, и да прави каквото и да е, но не това. Хуан се беше привел зад нея.
Усойницата си почиваше в хладната сянка на палатката извън тяхното зрително поле. Трептенията от сърдечния ритъм на сърцата в две големи животни и дишането на техните бели дробове я бяха събудили секунди по-рано, затова, когато нападна, го направи с гнева на обезпокоена.
Тя се движеше толкова бързо, че за да запечатат нападението, щяха да са нужни високоскоростни камери. Щом устата й се разтвори, тънките като игли зъби се удължиха допълнително, капчици прозрачна отрова вече се бяха оформили около върховете им. Тази отрова е един от най-силните невротоксини на света и действа чрез парализиране на диафрагмата и спиране на дишането. Без противоотрова смъртта настъпва трийсет минути след ухапването.
Бързата като светкавица змия се беше прицелила в подлакътницата на Линда и й оставаха около седем сантиметра, докато забие зъби в плътта й, когато ръката на Хуан я стисна зад врата и използва страшната сила на нейното развиващо се тяло, за да пренасочи удара и да я запрати в джунглата.
Цялото премеждие не продължи повече от секунда.
— Какво стана? — попита Линда. Не беше видяла змията.
— Повярвай ми — отговори Хуан леко задъхан, — не ти трябва да знаеш.
Тя вдигна рамене и се наведе, за да се заеме отново със задачата си. В палатката имаше още вещи — опаковки от храна, прибори за хранене, дрехи, обаче нямаше трупове, нито кръв. Хуан се протегна над Линда и се зае да размества вещите, съсредоточавайки се повече върху онова, което не виждаше, отколкото върху нещата пред очите си. След това заразгръща тревата и накрая намери сателитния телефон на Солей или по-точно онова, което беше останало от него. Един куршум беше минал точно през средата на високотехнологичното устройство. Намери и шепа гилзи от патрони, калибър 7,62 мм. Без съмнение бяха изстреляни от АК-47 — стария съветски принос към насилието в света.