Те продължиха нататък по края на пролома и попаднаха на две допълнителни изненади. Едната беше селище, което някога се бе издигало от тази страна на реката. Макар че джунглата го поглъщаше малко по малко, личеше, че земята е била разчистена и оформена на малки канали за оризище. Виждаха се и остатъците от наколни колиби. Повечето се бяха превърнали в купчини изгнило дърво, но някои още стояха върху нестабилните си крака като залитащи възрастни жени, прекалено горди, за да приседнат за почивка. Очевидно хората, които бяха живели тук, бяха работили за монасите, населявали храма.
Другата изненада беше въженият мост, който прехвърляше широката двайсет и няколко метра пропаст. Беше провиснал в средата и имаше вид, сякаш ще рухне при следващото духване на вятъра. Главното въже беше най-малко трийсет сантиметра в диаметър, а две опорни въжета бяха закрепени на височина на рамото към него с върви, напомняйки висящ мост. Тъй като бяха по-тънки и по-лесно гниеха, много от тези опори бяха скъсани и висяха обезкуражително от главното въже.
— Да не мислиш…
— Възможно е — отговори Хуан на недовършения въпрос на Линда.
— Няма начин да се мине по него — възрази тя.
— Да не би да искаш да се спуснеш до долу, да прекосиш бързей от пета категория и след това да се изкатериш свободно по другата стена?
Той не изчака да му отговори.
— Мак Ди, провери дали Солей и нейният партньор са минали от другата страна.
Лоулес стоеше до каменните колони, които даваха опора на моста. Те бяха застопорени в дупки, издълбани в скалата и след това зарити с пръст, така че всяка стърчеше около метър и двайсет над земята. На върховете им имаше бронзови капители във формата на драконски глави. В отворената уста на едната от тях имаше малко късче червен плат със същия оттенък, както нишката, която беше намерил по-рано.
— Да, минали са по този път — обяви той, като вдигна високо намереното.
— Хуан! — извика Смит и показа потъмняла медна гилза като онези, които бяха намерили в лагера.
Кабрило огледа несигурния мост без въодушевление, но реши, че щом други хора са го прекосили през последните дни, ще издържи и тях. Докато се приближаваше към него, преметна автомата си през рамо.
— Дръжте си очите отворени — предупреди ги той и се хвана за опорните въжета, опънати на височината на рамото.
Главното въже беше направено от плетени нишки и на докосване беше кораво като желязо, но на пипане опорните въжета бяха лигави като гниещи растения. Тогава Хуан направи грешката да погледне надолу. Под него реката изглеждаше така, сякаш ври, а от водата стърчаха камъни, остри като ками. Всички изглеждаха назъбени и смъртоносни. Ако паднеше в реката, със сигурност щеше да се удави, а ако се строполеше върху скалите, щеше да се сцепи като зряла любеница.
Кабрило започна внимателно да поставя единия си крак пред другия, като преди да се отпусне с цяла тежест, грижливо проверяваше мястото. Така, придвижвайки се стъпка по стъпка, започна да минава над реката в дъното на пролома, която, скачайки от камък на камък, плискаше и съскаше като самолетна турбина. Щом прекоси половината разстояние, погледна към брега и видя другарите си да го гледат. Главното въже беше провиснало твърде много, така че можеше да вижда само лицата им. Линда изглеждаше разтревожена, Мак Ди заинтересуван, а Смит — отегчен.
Изкачването по извитото като дъга въже се оказа по-трудно от спускането и веднъж кракът на Хуан се плъзна изцяло навън от него. Той увисна на помощното въже, което потрепери от натоварването. Бавно си възвърна равновесието и погледна виновно назад. Измина останалата част от пътя без произшествия и въздъхна дълбоко от облекчение, когато почувства твърда земя под краката си.
Линда беше следващата, движейки се с ловкостта на маймуна, а по елфическото й лице се четеше решителност. Последва я Мак Ди, който през цялото време се хилеше, сякаш това беше някаква особено забавна игра. Когато той стигна при тях, Кабрило вдигна глава и видя, че Смит е изчезнал.
— Каза, че трябва да се изпикае — обясни Мак Ди и се насочи незабавно към обвития с лиани вход на храма. Приличаше на пещера, издълбана като съвършен квадрат. Въздухът, който излизаше на талази от нея, носеше студения лъх на невиждала слънце земя.
Смит се появи от далечната страна на джунглата и бързо прекоси пролома. Хуан го прикриваше със своя REC7, в случай че някой изскочи от гората зад него.