Наруга се за глупостта. Трябваше да върже трупа, преди да опитва да го издърпа. Вдигна глава и погледна към другарите си.
— Тя ли беше? — попита Смит.
— Да.
Цветът на косата и ръстът отговаряха.
— Обаче не видях лицето й. Съжалявам.
Той прехвърли презрамката на кожената чанта през глава и махна на Линда и Смит да го изтеглят. Щом пръстите му достигнаха каменната платформа, използва силата на мишците си, за да се прехвърли през ръба. Остана да лежи задъхан върху каменната площадка в продължение на няколко секунди, но повече от разочарование, отколкото от изтощение.
Линда протегна ръка, за да му помогне да се изправи на крака.
Точно в този момент чуха нещо, което не можеха да сбъркат — звук от перките на бързо приближаващ хеликоптер.
11.
Тримата реагираха като един. Кабрило подхвърли торбата на Солей към Смит, защото тук той беше най-близо до законния собственик, и заедно изтопуркаха нагоре по стълбището навън от храмовия комплекс. Очевидно предположението му, че Солей и… как му беше името… са били нападнати от бунтовници или контрабандисти на наркотици, бе погрешно. Хеликоптерът сигурно принадлежеше на военните, което означаваше, че превозва подкрепления за патрул, който трябваше да е някъде наблизо. Или Солей случайно беше попаднала на тях, или бе налетяла на група, която я е предала на военните. Каквато и да бе истината, двамата планинари не бяха имали късмет, а сега Хуан и неговият екип също извадиха слабата карта. Изтичаха през главния храм, прелетяха през етажа с монашеските килии и после до входа на равнището на земята.
— Имаме компания — предупреди ги съвсем излишно Мак Ди.
Хеликоптерът се показа и летеше толкова ниско, че Кабрило можа да разпознае стар руски Ми-8. Тези машини можеха да превозват по две дузини войници.
— Добре, в случая разполагаме само с един опит — каза той. — Трябва да прекосим реката и да се скрием в джунглата, преди пилотът да е намерил къде да кацне.
— Защо не се опитаме да се скрием някъде от тази страна и да прекосим реката по-късно? — попита Смит.
Кабрило не си направи труда да му обясни, че противникът веднага ще сложи пазачи пред моста, а на него не му се губят цели дни в обикаляне из околността, за да намерят друг мост или брод.
— Линда, ти ще минеш, първа, след това Смит, Мак Ди, а аз последен. Ясно ли е?
Сред съскането и плясъка на хеликоптерните перки четиримата спринтираха от храмовия вход, прикривайки се колкото може по-добре от летателния апарат. Джунглата беше гъста и това не беше особено трудно. Трябваше да изминат по-малко от сто метра, но щеше да възникне проблем, когато стигнат моста. Той висеше напълно открит.
Шумът на винтовете се промени, когато пилотът зависна машината. Хуан знаеше — това означава, че войниците се спускат по въжета и ще са на земята след секунди. Измъкването им висеше на косъм.
Линда стигна моста и продължи напред, без да спира. Краката й танцуваха по главното въже, едната ръка се плъзгаше по помощното въже, а другата стискаше REC7. Смит я остави да направи няколко крачки, преди да се довери на несигурната конструкция. Неговото допълнително тегло увеличи дъгата, която главното въже образуваше, то запука заплашително, а няколко връзки между него и помощните въжета се скъсаха.
Кабрило и Мак Ди тичаха рамо до рамо, знаейки, че на по-малко от сто метра зад тях руският хеликоптер е стоварил своите пътници и започва да се издига, а големите му перки блъскат горещия зловонен въздух.
Откос трасиращи куршуми започна да дупчи пътеката им, принуждавайки двамата да се хвърлят по очи. Хуан се изви назад и откри огън, издигайки подавяща оловна стена пред противника, за да позволи на Мак Ди да започне прекосяването на моста. После се сви зад една скала и щом забележеше движение в джунглата пред себе си, пускаше откоси от по три куршума.
От джунглата излетя, като се въртеше във въздуха, граната. Хуан се сви колкото можеше повече зад скалата, когато лошо хвърленото взривно устройство избухна с оглушителен трясък. Шрапнелите обсипаха пръстта около него, но никой не го улучи. Лоулес беше прекосил половината мост. В далечния край Линда вече беше стигнала твърда земя, веднага се обърна и се прикри зад една от каменните колони, добавяйки своя огън към стрелбата на Хуан. От позицията на Кабрило дулните пламъци на автомата й приличаха на премигващи по нощното небе звезди.