— С тази мисъл на ум — че може би Рустикело си е водел бележки по време на дългия им престой в затвора, които после са съкратени от окончателната редакция на „Пътешествието“4, и че тези бележки ще запълнят пропуските в историята на Поло, които дразнят по-късните учени и ги карат дори да поставят цялата книга под съмнение, дойдох при вас.
Изречението прозвуча тромаво дори и в ушите на Кентър, но той се опитваше да се изразява, както беше научен, а всички негови преподаватели в Оксфорд говореха с безкрайни изречения, които можеха да напълнят цяла страница, че и повече.
— Вярвам — продължи той, — че тези бележки съществуват някъде на света, тези късчета от историята на Поло, които не биха могли да се промъкнат край средновековния цензор — това е бил Ватиканът — и са щели да предизвикат твърде големи съмнения сред тогавашните читатели. След като напуснах Крайст Чърч — нямаше никакъв смисъл да признае, че не се е дипломирал, — търсих из Италия и Франция да открия дори намек за подобна книга. И най-накрая, преди шест месеца, вярвам, че я намерих.
При тази новина не се ли размърда Черния костюм? На Кентър се стори, че тъмната сянка в задната част на помещението леко промени позата си. Почувства се като рибар, който усеща първото подръпване на влакното. Сега трябваше да засече с куката, преди да прибере улова.
— Получих достъп до търговските книги на малък антиквариат в още по-малък град в Италия, който е в занаята от 1884 г. Там има запис за продажбата на първата творба на Рустикело — „Роман за крал Артур“, през 1908. В книгата с легендата за Артур било включено фолио5 свободни листове. Семействата от едуардианска Англия проучват Италия, за да разширят кръгозора си. Спомнете си „Стая с изглед“ на Е. М. Форстър6.
За повечето от присъстващите би било по-добре да спомене някой комиксов герой, но Кентър знаеше, че играе пред публика от един човек.
— Подобно на всички туристи, тези пътешественици са донасяли сувенири. Мебели, скулптури, всичко, на което са могли да сложат ръка, за да им напомня за Ломбардия или Тоскана. Едно семейство предпочитало книгите и се завръща с пълни сандъци, достатъчно книги, за да напълнят цяла библиотека с размерите на това помещение, и то от пода до тавана. Някои от томовете са датирани сто години преди раждането на Поло. Това семейство купува книгата на Рустикело. Срещу такса получих ограничен достъп до тяхната библиотека.
Петстотин паунда за един следобед, спомни си Кентър с горчивина. Напоследък си спомняше за много неща с горчивина. Сегашният собственик на библиотеката беше дебел нещастен тъпанар, който, разбрал за отчаяното желание на Кентър да види библиотеката, нямаше нищо против да спечели от научния интерес на трийсетгодишния изследовател.
Кентър беше успял да изтръска приятели и познати за едно-единствено посещение, но то не беше достатъчно. Точно затова днес беше тук, затова през последните няколко месеца изнасяше лекции. Нямаше никакво желание да просвещава вдовиците и бездомниците. Надяваше се да намери покровител, който да му помогне да финансира изследванията си. Собственикът на фолиото бе изразил с неясни слова, че не би го продал, но би бил склонен да осигури на Кентър достъп срещу петстотин паунда на ден.
Младият учен беше сигурен, че щом веднъж публикува изследването си, натискът на историческите общества ще принуди италианеца, ако не да продаде, то най-малкото да позволи на големите университети да установят автентичността на произведението на Рустикело и така да циментират името на Кентър, а да се надяваме, и неговото състояние.
— Текстът е написан на типичен средновековен френски — моята специалност заедно с италианския от същата епоха. Успях да преведа само малка част от него, защото го открих едва в края на пребиваването ми в Италия, но онова, което прочетох, е направо зашеметяващо. Става дума за описанието на сражение, на което Поло става свидетел през 1281 година и в което генерал на име Кенбиш унищожава враговете си, използвайки барут, който дотогава Поло не е виждал да се използва по такъв начин. Пише и за едно особено забележително устройство, което използва кристал, за да насочи слънчевата светлина във фокусиран лъч, подобно на днешните лазери.
Кентър отново направи пауза. Черният костюм беше станал на крака и се измъкваше през съседната на библиотеката стая, а дългото му палто се мяташе около глезените като обсидианова наметка. Кентър изпсува под нос. Не бе успял да засече с куката, всъщност беше прогонил рибата. Той погледна обезсърчено небръснатите смръщени лица срещу себе си. Имаше ли смисъл да продължава? Те вече не искаха да слушат монотонното му носово говорене, а и той не можеше да продължава.
4
Всъщност заглавието е „Милионът“, издаден на бълг. език от изд. „Отечество“ през 1986 г. — Б.пр.
6
Едуард Морган Форстър — англ. писател. Въпросният роман е публикуван през 1908 г. — Б.пр.