Майкъл Крайтън
Джурасик парк & Изгубеният свят
Джурасик парк
Влечугите са отблъскващи, защото имат студено тяло, белезникав цвят, хрущялен скелет, нечиста кожа, зловещ вид, злобен поглед, противна миризма, груб глас, мрачни бърлоги и страшна отрова.
Затова Създателят им не е използвал силата си, за да ги намножи.
Няма как да отречеш нова форма на живот.
Увод
„Произшествието «ИнДжен»“
В края на двайсети век станахме свидетели на удивителна по размерите си златна треска в науката — на стремителна и яростна надпревара да се комерсиализира генното инженерство. Този процес се осъществява с такава скорост и е съпътстван с толкова малко коментари, че мащабите му и последиците от него едва ли са ясни на някого.
Биотехнологията обещава най-голямата революция в историята на човечеството. До края на десетилетието тя ще надмине по влияние във всекидневието атомната енергия и компютрите. Според думите на един наблюдател „Биотехнологията ще преобрази всички сфери на човешкия живот: медицинското обслужване, начина на хранене, развлеченията, здравето, дори телата ни. Нищо вече няма да бъде същото. Тя буквално ще промени облика на планетата.“
Революцията в биотехнологията обаче се различава от предишните научни преобразувания по три важни аспекта.
Преди всичко тя има широка основа. Съединените щати навлязоха в атомната ера благодарение на един-единствен изследователски институт, този в Лос Аламос. Те навлязоха във века на компютрите с усилията на десетина компании. Докато изследванията в областта на биотехнологията се провеждат в над две хиляди лаборатории, и то само в САЩ. Петстотин корпорации влагат в тях около пет милиарда долара годишно.
На второ място, голяма част от изследванията са необмислени или повърхностни. Усилията да се създаде по-светла пъстърва, която да личи повече в бързеите, квадратни дървета, които да се секат по-лесно, и ароматни клетки, които да се инжектират, така че винаги да миришете на любимия си парфюм, може да ви се сторят шега, но не е така. Всъщност фактът, че биотехнологията бива прилагана в сфери, открай време подвластни на капризите на модата, като например козметиката и свободното време, усилва загрижеността ни, че такава мощна нова технология може да бъде използвана безогледно.
На трето място, тази дейност не се контролира. Никой не упражнява надзор върху нея. Тя не се урежда от никакъв федерален закон. По въпроса не съществува последователна правителствена политика нито в САЩ, нито другаде по света. И тъй като биотехнолозите произвеждат какво ли не — от лекарства и земеделски култури до изкуствен сняг, трудно е наистина да се изгради разумна политика.
Ала най-тревожното е, че сред самите учени не се срещат такива, които да бият тревога. Странното е, че почти всеки учен, посветил се на генетични изследвания, е въвлечен и в търговията с биотехнологии. Не съществуват незаинтересовани наблюдатели. Всеки преследва някаква изгода.
От гледна точка на нравствеността комерсиализирането на молекулярната биология е най-смайващото явление в историята на науката и то протича с удивителна бързина. Още от времето на Галилей, цели четири века науката се е свеждала до свободното и непредубедено изследване принципите на природата. Учените никога не са се ограничавали с националните граници, стояли са над преходните политически интереси и дори над войните. Винаги са били против секретността в проучванията и дори са гледали с лошо око на идеята откритията им да бъдат патентовани, тъй като са смятали, че работят за благото на цялото човечество. И за много поколения научните открития наистина бяха безкористни.
Когато през 1953 година двама млади английски изследователи, Джеймс Уотсън и Франсис Крик, разчетоха структурата на ДНК, откритието им бе посрещнато като победа на човешкия дух, на отколешния стремеж по научен път да се обясни Вселената. Мнозина се надяваха то да бъде безкористно прилагано за доброто на човечеството.
Но това не стана. Трийсет години по-късно почти всички колеги на Уотсън и Крик вече се занимават със съвсем друго. Молекулярната генетика се превръща в широкомащабно комерческо начинание, носещо милиарди долари печалби, но всичко това започва не през 1953, а през април 1976 година.
На тази дата Робърт Суонсън, склонен към рискове предприемач, се среща с Хърбърт Бойър, биохимик от Калифорнийския университет, и му прави интересно предложение. Двамата се споразумяват да основат търговска компания, която да разработва техниката на Бойър за снаждане на гени. Новата им фирма „Дженентек“ бързо се превръща в най-голямата и най-преуспяващата в областта на генното инженерство.