— Ами да.
— Имаше ли пръсти?
— Да.
— И колко пръста имаше?
— Три — отвърна тя.
— Откъде знаеш?
— Погледнах — отвърна детето. — Пък и всички птици на плажа оставяха следи в пясъка с три пръста, ето такива. — Тя разпери широко трите пръста на ръката си. — Гущерът също оставяше такива следи.
— Значи оставяше следи като птица?
— Ъхъ — потвърди Тина. — И ходеше като птица. Клатеше си главата ей така, нагоре-надолу.
Тя направи няколко крачки, като клатеше глава.
След заминаването на семейство Боуман доктор Крус реши да предаде разговора на Гутиерес в биологичната база.
— Трябва да призная, че разказът на детето доста ме изненада — поде Гутиерес. — Направих някои проверки. Вече не съм толкова сигурен, че е ухапана от базилиск. Изобщо не съм сигурен.
— Какво може да е тогава?
— Е, хайде да не правим прибързани заключения — каза Гутиерес. — А, между другото, да си чул за други подобни случаи в болницата?
— Не, защо?
— Ако чуеш, непременно ми се обади, приятелю.
Плажът
Марти Гутиерес седеше на плажа на „Кабо Бланко“ и наблюдаваше как следобедното слънце се спуска все по-ниско на небето. Най-сетне отражението му ярко заблестя във водите на залива и лъчите му огряха подножието на палмите, където сред мангровите корени бе седнал докторът. Доколкото можеше да прецени, намираше се близо до мястото, където преди два дни бе седяло американчето.
Макар да бе казал на семейство Боуман истината за честите ухапвания от гущери, Гутиерес никога не беше чувал базилиск да е нападал някого. И определено не беше чувал подобно ухапване да налага болнично лечение. Освен това белезите по ръката на Тина изглеждаха малко по-големи от захапката на базилиска. Когато се върна в изследователската база в Карара, той прерови малката библиотека, но никъде не се споменаваше за ухапвания от базилиск. После провери в Международната информационна служба по биологични науки, която разполагаше с компютърни базови данни от цяла Америка. Там също не откри справки за ухапвания от базилиск, нито за хора, постъпили в болница заради ухапване от гущер.
После се обади на лекаря в Амалоя, който потвърди, че пеленаче на девет дни било ухапано по крака, както си спяло в креватчето. Баба му, която единствена видяла животното, твърдяла, че било гущер. След това крачето се подуло и пеленачето едва не умряло. Бабата казала, че гущерът бил зелен с кафяви ивици по гърба. Ухапал детето няколко пъти, преди жената да го види и изпъди.
— Странно — каза Гутиерес.
— Напротив, приличаше на всички останали — отвърна лекарят и прибави, че чул и за други случаи на ухапвания.
Едно дете във Васкес, следващото село по брега, било ухапано, докато спяло. И още едно в Пуерто Сотреро. Всичките тези инциденти се бяха случили през последните два месеца. Бяха пострадали все спящи деца или бебета.
Тази нова и характерна тенденция накара Гутиерес да предположи, че става дума за непознат досега вид гущер. Беше нещо напълно възможно в Коста Рика. Широка само стотина километра в най-тясната си точка, страната беше по-малка по площ от щата Мейн. И все пак на малката си територия Коста Рика разполагаше със забележително разнообразие от ареали: брегови ивици както към Атлантическия, така и към Тихия океан, четири планински вериги с върхове, високи над три хиляди метра, и действащи вулкани, джунгли с етажна растителност, зони с умерен климат, блатисти местности и безводни пустини. Именно това екологично разнообразие бе причина и за удивителното разнообразие от растителни и животински видове. В Коста Рика имаше три пъти повече видове птици, отколкото в цяла Северна Америка, над хиляда вида орхидеи, над пет хиляди вида насекоми.
Непрекъснато биваха откривани нови видове със скорост, която през последните години се бе увеличила поради една печална причина. Коста Рика се обезлесяваше и тъй като биологичните видове от джунглата губеха своята естествена среда, те се преселваха в други области, а понякога променяха и поведението си.
Така че появата на нов биологичен вид беше напълно възможна. Само че наред с възбудата от откритието на нов биологичен вид съществуваше и тревожната възможност от появата на нови болести. Гущерите разнасяха вирусни заболявания, включително няколко, които можеха да се предават и на хора. Най-сериозното от тях бе енцефалит (S), който предизвикваше нещо като сънна болест при хората и конете. Гутиерес смяташе, че е важно да намери този нов гущер, дори и само да го изследва за болести.