Седнал на плажа, той наблюдаваше как слънцето се спуска все по-ниско и въздъхна. Тина Боуман можеше и да е видяла нов вид животно, но можеше и да не е. Гутиерес със сигурност не бе видял нищо. Рано тази сутрин беше взел със себе си въздушния си пистолет със стрели, намазани с упойващо вещество, и бе поел към плажа с големи надежди. Но само си беше загубил времето. Скоро трябваше да потегли с колата нагоре по хълма и да напусне плажа. Не искаше да шофира по този път по тъмно.
Изправи се и тръгна нагоре по плажа. Малко по-нататък видя тъмния силует на една маймуна ревач, която се шляеше покрай мангровия гъсталак. Гутиерес се отдалечи, като отстъпи към водата. Щом имаше един ревач, сигурно в дърветата над главата му се криеха още, а ревачите имаха навика да уринират върху неканените гости.
Но, изглежда, този ревач беше сам. Вървеше бавно, често спираше и приклякваше на задните си крака. В устата на маймуната имаше нещо. Когато Гутиерес се приближи, видя, че тя яде гущер. Опашката и задните му крака висяха от челюстите на маймуната. Дори и от разстояние Гутиерес виждаше кафявите ивици по зеления гръб.
Снижи се и се прицели. Маймуната ревач, свикнала на спокойния живот в резервата, го гледаше с любопитство. Не избяга дори и след като първата стрела профуча край нея, без да я улучи. Когато втората стреличка се заби дълбоко в бедрото й, маймуната изпищя от изненада и гняв, изпусна остатъка от вечерята си и избяга в джунглата.
Гутиерес стана и се приближи. Не се тревожеше за маймуната. Дозата упойващо вещество беше твърде малка, за да й навреди, само щеше да я замае за няколко минути. Той вече мислеше как да постъпи с новата си находка. Щеше да напише предварителния доклад, но парчето от гущера, разбира се, трябваше да се изпрати в Съединените щати за окончателно становище. На кого ли да го прати? Всепризнат специалист беше Едуард Х. Симпсън, заслужил професор по зоология в Колумбийския университет в Ню Йорк. Изискан възрастен човек с отметната назад бяла коса, Симпсън беше най-голямото светило в света по класификация на гущерите. Вероятно, помисли си Марти, той щеше да изпрати този гущер именно на доктор Симпсън.
Ню Йорк
Доктор Ричард Стоун, ръководител на Лабораторията по тропически заболявания при Медицинския център в Колумбийския университет, често казваше, че фирмата на лабораторията извиква представата за по-внушително учреждение, отколкото бе всъщност. В началото на двайсети век, когато лабораторията заемаше целия четвърти етаж на сградата за Биомедицински изследвания, екипи от лаборанти работеха за борбата с жълтата треска, маларията и холерата. Но след пробивите в медицината и създаването на изследователските лаборатории в Найроби и Сао Паоло Лабораторията по тропически заболявания изгуби значението си от едно време. Сега тя заемаше само малка част от предишното здание и в нея работеха на пълен щат само двама лаборанти, които се занимаваха с диагностика на болестите на нюйоркчани, пътували зад граница. Ето защо екипът на лабораторията не беше подготвен за това, което се получи в нея онази сутрин.
— О, чудесно — каза лаборантката, когато прочете бележката от митницата. — Полуизядена част от неизвестен костарикански гущер. — Тя сбърчи нос. — Това е само за вас, доктор Стоун.
Ричард Стоун прекоси лабораторията, за да разгледа новата пратка.
— Това ли е материалът от лабораторията на Ед Симпсън?
— Да — отвърна неговата колежка. — Но не ми е ясно защо на нас ни изпращат гущер.
— Обади се секретарката му — обясни Стоун. — Симпсън е заминал на лятна научна експедиция в Борнео и понеже при този гущер се опасяват от заразно заболяване, тя помоли и нашият екип да му хвърли едно око. Я да видим за какво става дума.
Белият пластмасов цилиндър беше с размерите на двулитрова опаковка от мляко. Затваряше се с метални ключалки и капачка с винт. На него пишеше „Контейнер за пренасяне на биологични образци“ и беше облепен с етикети и предупредителни надписи на четири езика, да не би някой подозрителен митничар да отвори цилиндъра.
Надписите очевидно бяха подействали. Когато насочи светлината към контейнера, Ричард Стоун видя, че печатите са непокътнати. Включи херметическата изолация и си сложи гумени ръкавици и маска на лицето. Все пак наскоро лабораторията беше работила с екземпляри, заразени с венецуелска конска треска, японски енцефалит B, киасанурски горски вирус, вирус Лангат и Майаро. След това той отвинти капачката.