Чу се съскането на газа, който излезе от цилиндъра на бели кълба дим. Цилиндърът стана леденостуден. В него Стоун намери найлонова торбичка, затворена с цип, в която имаше нещо зелено. Стоун постла серологична салфетка на масата и изтърси върху нея съдържанието на торбичката. Парчето замразено месо глухо тупна на масата.
— Уф — изпъшка лаборантката. — Изглежда полуизяден.
— Така е — съгласи се Стоун. — Какво искат от нас?
Лаборантката погледна в приложените документи.
— Гущерът хапе местните деца. Искат да установим вида и се интересуват какви болести могат да се пренесат чрез ухапване. — Тя измъкна и някаква детска рисунка на гущера. Най-отгоре на листа пишеше „ТИНА“. — Едно от децата е нарисувало животното.
Стоун хвърли бегъл поглед към рисунката.
— Ние, естествено, не можем да определим вида — каза той, — но лесно ще го проверим за болести, ако успеем да получим малко кръв от това парче. Как наричат те животното?
— Basiliscus amoratus. Мутант с три пръста — прочете тя.
— Добре — рече Стоун. — Хайде да започваме. Докато чакаш да се размрази, направи му рентгенови и обикновени снимки за заключението. Щом получим кръв, започни анализ за антитела, докато получим съответствия. Ако има някакви проблеми, обади ми се.
Още преди обедната почивка резултатите от изследванията бяха известни. Кръвта на гущера не показа съществена реактивност към който и да е вирусен или бактериен антиген. Бяха направили и профили за токсичност и бе получена само една положителна проба. Кръвта слабо реагираше на отровата на индийската кралска кобра. Но подобно взаимодействие между отрови бе често срещано сред разните видове влечуги и доктор Стоун не го сметна за достатъчно важно, за да го спомене във факса, който същата вечер изпрати на доктор Мартин Гутиерес.
За класификация на гущера не можеше да става и дума. Трябваше да се върне доктор Симпсън. А той щеше да пристигне едва след няколко седмици и секретарката му попита дали парчето от гущер не може да остане дотогава в Лабораторията по тропически заболявалия. Доктор Стоун го прибра в торбичката и го пъхна в замразителя.
Мартин Гутиерес прочете факса от Медицинския център на Колумбийския университет/Лаборатория по тропически заболявания. Той беше кратък:
ПРЕДМЕТ: Basiliscus amoratus с генетична аномалия (препратен от кабинета на доктор Симпсън)
МАТЕРИАЛ: парче от задницата, ? частично изяден екземпляр
ИЗВЪРШЕНИ НАБЛЮДЕНИЯ: рентгенов, микроскопски и имунологичен тест за вирусни, паразитни и бактерийни заболявания
ИЗВОДИ: Няма хистологични и имунологични доказателства за опасност от някакво инфекциозно заболяване при човека от този екземпляр Basiliscus amoratus.
(подпис)
Въз основа на този факс Гутиерес направи два извода. Първо, учените от Колумбийския университет потвърждаваха неговата теза, че намереният гущер е от вида базилиск. И второ, липсата на заразно заболяване означаваше, че спорадичните ухапвания от гущер в последно време не представляват сериозна заплаха за здравето на костариканското население. Напротив, той имаше чувството, че първоначалните му предположения се оправдават: един от видовете гущери е бил изместен от гората в нов ареал и влиза в контакт с хората по селата. Гутиерес бе убеден, че след няколко седмици гущерите ще се установят на новото място и вече няма да има случаи на ухапване.
Тропическият дъжд се лееше като из ведро и шибаше ламаринения покрив на клиниката в Баия Анаско. Наближаваше полунощ. Токът беше спрял заради бурята и акушерката Елена Моралес работеше на светлината на електрическо фенерче, когато дочу нещо като писукане или цвърчене. Помисли, че е плъх, затова бързо сложи компрес на челото на родилката и отиде в съседната стая да провери как е новороденото. Когато докосна дръжката на вратата, пак чу цвърченето и се успокои. Сигурно беше някоя птица, влетяла през прозореца, за да се скрие от дъжда. Костариканците вярваха, че когато птица посети новородено, ще му донесе щастие.
Елена отвори вратата. Пеленачето лежеше в ракитово кошче, повито в тънко одеяло, беше открито само лицето му. По ръба на кошчето клечаха като таласъми три тъмнозелени гущера. Когато забелязаха акушерката, те наклониха глави и я загледаха любопитно, но не побягнаха. На светлината от фенерчето Елена видя, че от муцуните им капе кръв. Единият гущер тихо изцвърча, наведе се и с рязко тръсване на главата откъсна парче месо от бебето.