Втора итерация
В по-късните изображения на фракталната крива могат да се появят внезапни промени.
Брегът на вътрешното море
Алън Грант беше клекнал с нос само на няколко сантиметра от земята. Температурата беше над 40 градуса. Коленете го боляха въпреки плътните предпазни наколенки. Белите му дробове изгаряха от пронизващия алкален прах. По челото му се стичаше пот и капеше по земята. Грант обаче не усещаше неудобствата. Бе изцяло погълнат от квадратното парче спечена пръст пред себе си с размери петнайсет на петнайсет сантиметра.
Като работеше търпеливо с ланцетка и четка с камилски косъм, той разкри малка част от челюстна кост с форма на буквата Г. Парчето беше дълго само три сантиметра и не по-дебело от кутрето му. Зъбите представляваха поредица от миниатюрни остриета и имаха характерен наклон. Докато Грант копаеше, се отлюспиха парченца кост. Той спря за момент, за да покрие костта с укрепващо лепило, и пак продължи да рови. Нямаше никакво съмнение, че това е челюстна кост от новороден месояден динозавър, умрял преди седемдесет и девет милиона години на възраст около два месеца. Ако имаше късмет, Грант щеше да намери и останалата част от скелета. И това щеше да бъде първият открит цялостен скелет на новороден месояден динозавър.
— Ей, Алън!
Той вдигна поглед и примижа от силното слънце. Сложи си слънчевите очила и изтри чело с опакото на ръката.
Беше клекнал в подножието на ерозирал склон сред безплодната местност край Снейкуотър, щата Монтана. Под огромния и син небесен купол във всички посоки се простираха заоблени хълмове, оголени скали от ронлив варовик. Нямаше нито дръвче, нито храст, само голи скали, жарко слънце и виещ вятър.
Туристите намираха местността потискащо мрачна, но когато Грант гледаше този пейзаж, той виждаше нещо съвсем друго. Безплодната земя беше мъничкото, останало от един друг, съвсем различен свят, изчезнал преди осемдесет милиона години. Грант си представяше, че се е върнал там, в топлата мочурлива местност край брега на огромно вътрешно море, широко хиляда и петстотин километра и разпростряно между наскоро образувалите се Скалисти планини чак до острите зъбери на Апалачите. Целият американски запад попадаше под водите му.
В онези времена небето било покрито със слоести облаци, затъмнявани от пушеците на близките вулкани. Атмосферата била по-гъста, по-богата на въглероден двуокис. Морето било обградено от пищна растителност. Във водите му нямало риба, само миди и охлюви. Птерозаври се спускали да загребат от повърхността му морски водорасли. Хищни динозаври бродели между палмите из блатистите брегове на езерото в търсене на плячка. А край брега имало малък остров с площ около един хектар. Обграден с гъста растителност, този остров представлявал сигурно убежище, където стада тревопасни динозаври с муцуни, наподобяващи патешки човки, снасяли яйцата си в общи гнезда и отглеждали писукащата си челяд.
В течение на милиони години зеленикавото алкално езеро ставало все по-плитко и най-сетне пресъхнало. Оголената земя се нагънала и напукала от горещината. А крайбрежният остров с яйцата на динозаврите се превърнал в ерозиралия склон в Северна Монтана, на който Алън Грант сега правеше разкопки.
— Ей, Алън!
Грант се изправи. Беше широкоплещест, брадат четирийсетгодишен мъж. Чу пухтенето на преносимия генератор и далечния тропот на пневматичния чук, който се врязваше в твърдата скала на съседния хълм. Видя момчетата, които работеха около чука — изнасяха големите скални отломки, след като ги проверяваха за изкопаеми. В подножието на хълма се виждаше лагерът, състоящ се от шест вигвама, една по-голяма палатка, в която се помещаваше столът, и фургонът, който им служеше за полева лаборатория. Видя и Ели, която му махаше, застанала в сянката на лабораторията.
— Имаме посетител! — извика тя и посочи на изток.
Грант зърна облак прах и син форд, който се друсаше по неравния път към лагера. Погледна часовника си — посетителят беше точен. Момчетата на другия хълм любопитно вдигнаха глави. В Снейкуотър не идваха много хора и те отдавна се чудеха защо този юрист от Агенцията за защита на околната среда иска да се срещне с Алън Грант.
Грант обаче знаеше, че през последните години палеонтологията, науката за изчезналите живи организми, е придобила неочаквано голямо значение за съвременния свят, който бързо се променяше, и някои неотложни въпроси, свързани с климата, обезлесяването, глобалното затопляне или озоновия слой, често пъти намираха отговор с помощта на информацията от миналото. Информация, с която разполагаха палеонтолозите. През последните няколко години два пъти бяха викали Грант да свидетелства като вещо лице.