Той тръгна надолу по хълма да посрещне госта.
Посетителят се закашля от белия прахоляк, докато затваряше вратата на колата.
— Боб Морис от Агенцията за защита на околната среда — представи се той и протегна ръка. — Аз съм от управлението в Сан Франсиско.
Грант също се представи и рече:
— Май ви е горещо. Искате ли бира?
— О, с удоволствие.
Морис наближавайте трийсетте, беше с вратовръзка и панталон от официален костюм. Носеше куфарче с документи. Пръстта захрущя под спортните му обувки, щом двамата се отправиха към фургона.
— Когато прехвърлих последния хълм, помислих, че съм попаднал в индиански резерват — каза Морис, като посочи вигвамите.
— Не — рече Грант. — Просто това е най-добрият начин да се живее тук.
После му обясни, че през 1978, първата година от разкопките, тук вдигнали възможно най-модерните тогава осемстенни палатки марка „Норт Слоуп“. Само че вятърът непрекъснато ги събарял. Опитвали и с други видове палатки със същия резултат. Накрая започнали да строят вигвами, които били по-просторни отвътре, по-удобни и по-устойчиви на вятъра.
— Това са вигвами на племето блакфут и се строят около четири пръта — обясни Грант. — Сиуксите опъват вигвамите си около три пръта. Но едно време това е било територия на блакфутите и затова решихме…
— Ъхъ — съгласи се Морис. — Много подходящо. — Той хвърли поглед към безрадостния пейзаж и поклати глава. — От колко време сте тук?
— От около шейсет каси — отвърна Грант. Понеже Морис очевидно не го разбра, той обясни: — Измерваме времето в бира. Започнахме през юни с наличност от сто каси. Досега сме изпили около шейсет.
— По-точно шейсет и три — допълни Ели Сатлър, когато мъжете стигнаха фургона.
На Грант му стана забавно, като видя, че Морис се зазяпа в нея. Ели бе облечена в срязани дънки и работна риза, завързана над талията. Беше двайсет и четири годишна и силно загоряла от слънцето, а русите си коси носеше прибрани назад.
— Без Ели трудно бихме се оправили — представи я Грант. — Много е добра в работата си.
— А с какво се занимавате? — запита Морис.
— Палеоботаника — отвърна Ели. — Освен това извършвам първична обработка на находките.
Тя отвори вратата и тримата влязоха във фургона.
Климатичната инсталация смъкваше температурата само до трийсет градуса, но след пладнешката жега вътре им се стори хладно. Във фургона имаше редица дълги дървени маси, а върху тях бяха наредени малки костни екземпляри, всеки от които бе с етикет. По-нататък имаше керамични блюда и вани. От тях се носеше силна миризма на оцет.
— Мислех, че динозаврите са били големи животни — каза Морис, докато разглеждаше костите.
— Така е — рече Ели, — но всичко, което виждате тук, е от новородени. Снейкуотър е важно място най-вече защото тук са гнездели динозаври. Преди да започнем работа на този обект, останки от новородени динозаври почти не е имало. Едно-единствено гнездо беше открито преди това в пустинята Гоби. Ние намерихме десетина различни гнезда, пълни с яйца и кости на новородени.
Грант отиде да донесе бирата от хладилника, а тя показа на Морис ваните с оцетна киселина, която трябваше да разтвори варовика, полепнал по фините кости.
— Приличат на кости от пиле — каза Морис, надзъртайки в керамичните блюда.
— Да — съгласи се Ели. — Наистина приличат на птичи кости.
— Ами онези? — запита Морис и посочи през прозореца на фургона към купчините едри кости навън, опаковани в плътен найлон.
— Нещо като брак — обясни Ели. — Това са кости, които са били прекалено раздробени, когато сме ги извадили от земята. Едно време просто ги изхвърляхме, но сега ги изпращаме за генетичен анализ.
— Какво означава генетичен анализ? — поинтересува се Морис.
— Заповядайте — каза Грант и пъхна в ръката му една бира. Другата подаде на Ели. Тя надигна своята и изви назад дългата си шия. Морис пак се загледа в нея.
— Тук не държим много на официалностите — рече Грант. — Искате ли да идем в кабинета ми?
— Разбира се — рече Морис.
Грант го поведе към дъното на фургона, където имаше изтърбушена кушетка, паянтов стол и очукана ниска масичка. Грант се отпусна на кушетката, която изскърца и изпусна валмо тебеширенобял прах. Облегна се, вдигна краката си на масичката и покани с жест Морис да седне на стола.