— Ето защо започнахме разследване на дейността на „ИнДжен“ — завърши Морис. — Преди около три седмици.
— Но какво всъщност сте открили? — попита Грант.
— Не много — призна Морис. — Когато се върна в Сан Франсиско, сигурно ще се наложи да прекратим разследването. Мисля, че и тук приключих. — Той започна да прибира документите в куфарчето си.
— А, между другото, какво означава „хиперпространство за подрастващи“?
— Просто си измислих заглавие на доклада — обясни Грант. — Хиперпространство е термин, означаващ многомерно пространство. Ако трябва да разгледате всички страни в поведението на дадено животно — храненето, движението и съня, можете да поставите животното в рамките на многомерното пространство. Някои палеонтолози смятат, че поведението на животното проличава именно в екологично хиперпространство. „Хиперпространство за подрастващи“ просто показва, че става дума за поведението на младите динозаври, та формулировката на доклада да е възможно най-точна.
Телефонът в другия край на фургона иззвъня. Ели вдигна слушалката.
— В момента при него има човек. Може ли да ви се обади след малко?
Морис затвори куфарчето и се изправи.
— Благодаря ви за помощта и за бирата — каза той.
— Няма защо — отвърна Грант.
Докато Грант го изпращаше до вратата на фургона, Морис попита:
— Хамънд искал ли е някога да му изпратите някакви материали от вашия обект? Кости, яйца или нещо подобно?
— Не — рече Грант.
— Доктор Сатлър спомена, че и тук се занимавате с генетичен анализ…
— Не е точно така — каза Грант. — Когато извадим фосили, изкопаеми, които са раздробени или по някаква друга причина са неподходящи за музейни експонати, изпращаме костите в една лаборатория, където ги смилат и се опитват да извлекат от тях протеини. После ги класифицират и ни изпращат заключението.
— Коя е тази лаборатория? — попита Морис.
— „Медицински биологични изследвания“ в Солт Лейк Сити.
— Защо се спряхте именно на нея?
— Дадоха най-изгодното предложение.
— И тя няма нищо общо с „ИнДжен“?
— Поне аз не знам да има — отвърна Грант.
Стигнаха до вратата на фургона. Грант я отвори и усети горещия полъх отвън. Морис се спря да си сложи слънчевите очила.
— И един последен въпрос — каза той. — Да допуснем, че „ИнДжен“ всъщност не прави музейна експозиция. Има ли нещо друго, за което фирмата би могла да използва информацията от вашия доклад?
— Естествено — засмя се Грант. — Ви могла да храни новороден хадрозавър.
— Новороден хадрозавър — усмихна се и Морис. — Би било интересна гледка. Колко големи са били всъщност?
— Горе-долу толкова — отговори Грант, като разпери ръце на около петнайсет сантиметра. — Колкото катерица.
— И за колко време достигат максималния си ръст?
— Приблизително за три години — отвърна Грант.
— Отново ви благодаря за помощта — каза Морис и протегна ръка.
— Карайте внимателно на връщане — посъветва го Грант.
Проследи с поглед Морис, докато той стигна при колата, после затвори вратата на фургона.
— Какво мислиш? — попита ученият.
— Наивно е — сви рамене Ели.
— Как ти се струва Джон Хамънд в ролята на архизлодей? — засмя се Грант. — Джон Хамънд е почти толкова зловещ, колкото и Уолт Дисни. Всъщност кой се обади?
— Някаква жена — отвърна Ели. — Казва се Алис Левин. Работи в Медицинския център на Колумбийския университет. Познаваш ли я?
— Не — поклати глава Грант.
— Става дума за класифицирането на някакво мъртво животно. Помоли веднага да й позвъниш.
Скелетът
Ели Сатлър отметна кичур руси коси от лицето си и се обърна към ваните с киселина. Пред нея имаше шест вани с моларна концентрация на разтворите от пет до трийсет процента. Трябваше да внимава с по-силните разтвори, можеха да разядат варовика и да повредят костите. А костите на новородените динозаври бяха съвсем крехки. Ели се чудеше как изобщо са се запазили след осемдесет милиона години.
Тя разсеяно слушаше разговора на Грант.