Ели прочете бележката.
— Екземплярът е намерен на 16 юли на плажа Кабо Бланко… Очевидно маймуна ревач е яла животното, когато са го намерили, и е останало само това парче. О… тук пише, че гущерът нападнал някакво момиченце.
— Съмнявам се — каза Грант. — Но не е изключено. Procompsognathus е бил съвсем малък и лек, затова предполагаме, че се е хранел с мърша, тоест само с месото на мъртви животни. А можем да определим и размерите му. — Той бързо измери по снимката. — До хълбоците е горе-долу двайсет сантиметра, което значи, че цялото животно е високо към трийсет. Вероятно колкото пиле. Дори и дете ще му се стори страховито. Би могъл да ухапе новородено, но не и дете.
Ели намръщено гледаше рентгеновата снимка.
— Мислиш ли, че е истински жив фосил? — попита тя. — Като целоканта?
— Може би — рече Грант.
Целокантът е риба с размери около метър и половина, за която се смяташе, че е изчезнала преди шейсет и пет милиона години, докато през 1938 година от океана не бе изваден жив екземпляр. Но имаше и други примери. Австралийският планински пигмейски опосум беше известен само от фосили, докато в Мелбърн в една кофа за боклук не откриха такова животно. Известен беше и случаят с фосила на прилепа плодояд от Нова Гвинея отпреди десет хиляди години, описан от един зоолог, който скоро след това получил по пощата жив екземпляр.
— Но възможно ли е да е истински? — настоя тя. — Какво ще кажеш за периода?
— Периодът е проблем — кимна Грант.
Повечето открити живи фосили се смятаха за изчезнали сравнително скоро — преди десетина-двайсет хиляди години. Имаше и фосили на възраст няколко милиона години — на шейсет и пет милиона в случая с целоканта. Но екземплярът, чиято снимка разглеждаха, беше много по-стар. Динозаврите бяха измрели през периода креда, преди шейсет и пет милиона години. През юрския4 период, или преди сто и деветдесет милиона години, те са били преобладаващата форма на живот на планетата. А за пръв път са се появили през периода триас, преди около двеста и двайсет милиона години.
Колкото до Procompsognathus, този вид живял през ранния триаски период — толкова отдавна, че по онова време планетата е изглеждала съвсем различно. Тогава всички континенти представлявали едно цяло — огромна земна маса, наречена Пангеа, която се простирала от Северния до Южния полюс. Това бил гигантски континент, покрит с папрати, гори и няколко големи пустини. Атлантическият океан представлявал тясно езеро между бъдещите Африка и Флорида. Атмосферата била по-гъста. Климатът бил по-топъл. Имало стотици действащи вулкани. Такава била естествената среда на Procompsognathus.
— Все пак — обади се Ели — знаем, че някои животни са оцелели. Крокодилите са всъщност триаски животни, които живеят и в наши дни. Акулите също са от триаския период. Тоест случвало се е и преди.
— Въпросът е — каза Грант — как другояче можем да си го обясним. Тази снимка или е фалшификат, в което се съмнявам, или е на жив фосил. Какво друго може да бъде?
Звънна телефонът.
— Сигурно е пак Алис Левин — рече Грант. — Да видим дали ще ни изпрати самия екземпляр. — Той вдигна слушалката. — Да, ще почакам да се обади господин Хамънд — каза ученият и изненадано погледна Ели. — Да. Разбира се.
— Хамънд ли? Какво ли иска? — учуди се Ели.
Грант поклати глава и после каза в слушалката:
— Да, господин Хамънд. И аз се радвам да ви чуя… Да… — Той пак погледна Ели. — О, така ли? Нима? — Затисна с длан слушалката и каза: — Чуй го, моля ти се. Ексцентричен, както винаги.
Грант натисна едно копче на телефона и Ели чу креслив, забързан старчески глас:
— … страшни неприятности заради някакъв от Агенцията за защита на околната среда. Тоя тип май иска всичко да развали, вре си носа навсякъде, без никой да го е молил, разпитва хората, вдига излишен шум. Предполагам, не е идвал чак при вас.
— А, днес при мен идва един човек — каза Грант.
— Точно от това се боях — каза Хамънд и изсумтя. — Един млад нахалник на име Морис?
— Да, казва се Морис — потвърди Грант.
— Наумил си е да се срещне с всичките ни консултанти — рече Хамънд. — Завчера е ходил при, Иън Малкълм… онзи, математика, от Тексас. Тогава за пръв път чух за тази история. Оттогава правим какво ли не да го спрем. Тия държавни служители хич не си поплюват. Няма никакви оплаквания, никакви обвинения. А тоя хлапак съвсем се е развихрил, кръстосва из страната за сметка на данъкоплатците, не ни оставя на мира. Притесни ли ви? Попречи ли на работата ви?
4
В геологията — втори период от мезозойската ера с продължителност от 55 до 58 милиона години, който се подразделя на три епохи (по името на планината