— Добре, добре — любезно каза Хамънд. Изглеждаше разсеян, явно мислите му бяха другаде. — Искам всичко да върви гладко… Сега ще наредя самолетът на компанията да ви вземе от частното летище на изток от Шото. Нали знаете за какво говоря? Намира се само на два часа път с кола от вас. Бъдете там в пет часа утре следобед, ще ви чакам. И веднага ще отлетим. Така удобно ли е за вас и за доктор Сатлър?
— Мисля, че да.
— Добре. Не вземайте много багаж. Не са ви нужни паспорти. Ще ви чакам с нетърпение. До утре — каза Хамънд и затвори.
Кауан, Суейн и Рос
През прозорците на правната кантора на Кауан, Суейн и Рос в Сан Франсиско струяха лъчите на обедното слънце и придаваха на стаята ведрост, която контрастираше с настроението на Доналд Дженаро. Той говореше по телефона и поглеждаше към шефа си, Даниъл Рос, студен като собственик на погребално бюро в тъмния си костюм на тънички райета.
— Разбирам, Джон — каза Дженаро. — Значи Грант се е съгласил да дойде? Добре, добре… да, чудесно. Поздравявам ви, Джон. — Той затвори слушалката и се обърна към Рос. — Не можем повече да се доверяваме на Хамънд. Подложен е на твърде голям натиск. Агенцията за защита на околната среда разследва дейността му, той закъснява със строежа на костариканския си курорт, а инвеститорите започват да нервничат. Отдавна се носят най-различни слухове за неприятности около острова. Има твърде много смъртни случаи сред работниците. А сега и тази история с живия прокомпсит… забравих как беше, на континента…
— Какво означава това? — запита Рос.
— Вероятно нищо особено — отвърна Дженаро. — Само че Хамачи е един от основните ни инвеститори. Миналата седмица получих доклад от представителя му в Сан Хосе, столицата на Коста Рика. Там пише, че някакъв нов вид гущер хапе децата по крайбрежието.
— Нов гущер ли? — премигна Рос.
— Да — рече Дженаро. — Не можем повече да се мотаем. Трябва веднага да проверим какво е положението на острова. Помолих Хамънд следващите три седмици да организира независими седмични проверки на място.
— А какво казва той?
— Твърди, че всичко на острова било наред. Уверява, че е взел необходимите предпазни мерки.
— Но ти не му вярваш — каза Рос.
— Не — отвърна Дженаро. — Не му вярвам.
Доналд Дженаро бе постъпил на работа в „Кауан и Суейн“ като специалист по банково кредитиране. Клиентите на „Кауан и Суейн“ се занимаваха с високи технологии и често се нуждаеха от капитали, а Дженаро им помагаше да намерят парите. Една от първите му задачи още през 1982 година бе да помогне на Джон Хамънд, тогава почти седемдесетгодишен, да събере средства за създаването на корпорацията „ИнДжен“. В крайна сметка двамата събраха близо милиард долара и Дженаро си го спомняше като голям успех.
— Хамънд е мечтател — каза Дженаро.
— Да, но потенциално опасен мечтател — вметна Рос. — Не биваше да се забъркваме с него. Какви са финансовите ни позиции?
— Фирмата притежава пет процента — отвърна Дженаро.
— С акционерно участие или без?
— С акционерно участие.
— Не трябваше да го правим — поклати глава Рос.
— По онова време изглеждаше разумно — каза Дженаро. — Дявол да го вземе, беше преди цели осем години. Получихме този процент вместо няколко хонорара. При това, ако си спомняте, планът на Хамънд беше изключително смел. Разгърна много широка кампания. Никой не очакваше, че ще се провали.
— Да, но явно се издъни — възрази Рос. — Във всеки случай отдавна трябваше да направим проверка. Какви специалисти ще изпратиш?
— Започвам с онези, които Хамънд нае като консултанти още в началото на начинанието. — Дженаро сложи списъка на бюрото на Рос. — В първата група влизат палеонтолог, палеоботаник и математик. Заминават на острова този уикенд. Ще ида и аз.
— Дали ще бъдат откровени с теб? — запита Рос.
— Мисля, че да. Никой от тях не знае за острова, а единият — математикът, Иън Малкълм, — още от началото открито заявяваше, че е против проекта. Твърдеше, че нищо няма да излезе, че е невъзможно да се осъществи.
— А кой е четвъртият?
— Техническо лице — аналитик на компютърни системи. Ще прегледа компютрите в парка и ще отстрани някои технически дефекти. Трябва да пристигне на острова още в петък сутринта.
— Чудесно — каза Рос. — Ти ли уреждаш това посещение?