После звярът побутна човека с нос неуверено и Доджсън си даде сметка, че в края на краищата го вижда. Със странично движение го събори и Бейзълтън изкрещя миг преди огромния крак да го притисне към земята.
— Кучи син! — успя да извика, размахал ръце. Огромната разтворена паст се спусна надолу и го обхвана. Движението беше леко, почти деликатно, но в следващия момент животното изправи рязко глава и разкъса тялото. Доджсън чу писък и видя от устата на чудовището да виси нещо. Ръката на Бейзълтън. Верижката на часовника му проблясваше под огромното око на тиранозавъра.
Бейзълтън все още беше жив и пищеше. Доджсън се обля в пот. После хукна към колата, към безопасността, към каквото и да е.
Бягаше.
Кели и Арби извърнаха лица от монитора едновременно. Кели почувства, че й призлява. Не можеше да гледа това, но по радиото все още долитаха писъците на притиснатия от крака на тиранозавъра човек, докато животното го разкъсваше на парчета.
— Изключи това — каза Кели.
След миг писъците престанаха.
Кели въздъхна, раменете й се отпуснаха.
— Благодаря ти — каза тя.
— Не съм направил нищо — отвърна Арби.
Тя погледна към екрана и веднага извърна лице. Тиранозавърът разкъсваше нещо червено… Кели потреперя.
В караваната настъпи тишина — чуваше се само жуженето на електронната апаратура и пулсирането на водните помпи отдолу. Навън вятърът разклащаше високата трева. Кели изведнъж се почувства ужасно сама, изоставена на този остров.
— Арби — каза тя, — какво ще правим?
Той не й отговори. Хукна към банята.
— Знаех си — каза Малкълм, втренчен в монитора на арматурното табло. — Знаех, че ще се случи. Опитаха се да откраднат яйца. Вижте, тиранозаврите тръгват нанякъде! И двата! — Натисна копчето на радиостанцията и извика: — Арби! Кели! Там ли сте?
— Не можем да говорим — обади се Кели.
Джипът продължи надолу по склона, към гнездото на тиранозаврите. Торн стискаше волана мрачно.
— Каква гадна каша!
— Кели, чуваш ли ме? Вече не виждаме какво става. Тиранозаврите се отдалечават от гнездото. Кели? Какво става?!
Доджсън хукна към джипа. Докато бягаше, катарамата на акумулаторите се откопча и коланът падна, но той не обърна внимание. Видя лицето на Кинг в джипа — беше пребледнял, напрегнат.
Доджсън скочи зад кормилото и запали двигателя. Тиранозавърът изрева.
— Къде е Бейзълтън? — попита Кинг.
— Не се справи.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че не успя да се справи, по дяволите! — изкрещя Доджсън и включи на скорост. Джипът потегли и заподскача нагоре по склона. Тиранозаврите продължаваха да реват.
Кинг, стиснал яйцето, погледна назад.
— Може би трябва да го оставим — каза той.
— Да не си посмял! — изръмжа Доджсън.
Кинг свали стъклото.
— Може би само иска да си го вземе.
— Не — извика Доджсън. — Не!
Протегна ръка назад, за да попречи на Кинг, без да спира колата. Пътят беше тесен и неравен. Джипът продължаваше да се носи напред. Изведнъж единият от тиранозаврите изскочи пред тях и препречи пътя.
— Боже мой! — възкликна Доджсън и натисна спирачката. Джипът поднесе страховито в калта и спря.
Тиранозавърът продължи към тях с рев.
— Обърни! — изпищя Кинг. — Обърни и карай назад!
Но Доджсън не обърна. Включи на задна и натисна газта. Караше бързо, пътят беше тесен.
— Ти си луд! — извика Кинг. — Ще се обърнем!
Доджсън протегна ръка назад и го удари.
— Млъквай! По дяволите!
Насочи цялото си внимание към шофирането назад по лошия път. Колкото и бързо да се движеха, тиранозавърът можеше да ги настигне. Нямаше да се отърват. Намираха се в скапан джип със скапан брезентов покрив и щяха да умрат, и…
— Не! — изкрещя Кинг.
Доджсън видя втория тиранозавър — зад тях, бягаше. Обърна се напред — другият също беше на пътя. Бяха в капан.
Завъртя волана панически, джипът изскочи от пътя със задницата напред и полетя през гъстите храсталаци. Изведнъж се удариха в нещо и колата се наклони страховито. Доджсън разбра, че са увиснали над ръба на пропаст. Настъпи педала като обезумял, но колелата се въртяха във въздуха. Безнадеждно. Постепенно пропадаха назад, все по-дълбоко в гъстите храсталаци, през които не се виждаше нищо. Кинг се разрида. Тиранозаврите ревяха някъде съвсем близо.