— Наистина прилича — кимна Торн. Долавяше иронията в ситуацията. Беше поставял подобни задачи на студентите повече от трийсет години, а сега сам трябваше да се справи с такава.
— Не можем ли да отслабим смолата? — попита Еди. — Какво ще стане, ако я смесим със захар например?
Торн поклати глава.
— Не. Хидроксилната група в захарозата ще я направи крехка. Пак ще се втвърди, но ще се счупи като стъкло при първото по-рязко движение.
— Ами ако я нанесем върху плат, който е напоен със захарен разтвор?
— За да се разложи след време от бактерии ли?
— Да.
Торн сви рамене.
— Би могло да се получи, но без проба не знаем колко време ще издържи. Може би дни, а може би няколко месеца.
— Това е твърде много — отбеляза Сара. — Животното расте бързо. Ако ограничим растежа му, ще го осакатим.
— Трябва ни — заразсъждава Еди на глас — органична смола, която постепенно ще се разложи. Нещо като дъвка.
— Дъвка ли? — обади се Арби. — Имам доста…
— Не, имах предвид нещо друго. От химическа гледна точка полимерните смоли…
— Не можем да я разтворим — възрази Торн. — Нямаме нужните химикали.
— Какво друго може да се направи? Изглежда нямаме избор, освен да…
— Какво ще кажете за цилиндър, който не е еднакво здрав в различните посоки? — попита Арби. — Устойчив вертикално, но слаб хоризонтално?
— Няма как да се направи — каза Еди. — Смолата е хомогенна. Втвърдява се равномерно и…
— Чакай малко — прекъсна го Торн. — Какво имаш предвид, Арби?
— Ами… Сара каза, че кракът ще расте. Това означава, че ще стане по-дълъг, което не е от значение, и по-дебел, което е от значение, защото шината ще започне да го притиска. Ако обаче я направим слаба по посока на диаметъра…
— Прав е — отбеляза Торн. — Ще измислим нещо механично.
— Какво например? — попита Еди.
— Ами… можем да сложим нещо в смолата… вертикални ивици алуминиево фолио за готвене… имаме малко. След време смолата ще се пропука по…
— Ще стане много слабо — възрази Еди.
— Няма. Върху самите ивици ще сложим по-дебел пласт смола, който ще издържи. — Торн се обърна към Сара. — Ще направим шина, която ще понася голямо вертикално натоварване, но ще се чупи при хоризонтално натоварване. Няма да е трудно. Животното ще може да ходи с шината и да се подпира на нея без проблеми. Когато обаче кракът започне да расте, ще я пукне и готово.
— Да — кимна Арби.
— Ще се справим ли? — попита Сара.
— Не би трябвало да има проблем. Трябва да увием крака с няколко вертикални ивици алуминиево фолио и да ги покрием със смола.
— А как ще ги задържиш, докато ги покриваш и смолата съхне? — попита Еди.
— Какво ще кажете за малко дъвка? — попита Арби.
— Точно така — усмихна се Торн.
В този момент тиранозавърчето се раздвижи. Краката му потрепериха, надигна глава — кислородната маска падна — и тихо пропищя.
— Бързо! — възкликна Сара. — Още морфин.
Малкълм извади спринцовка и я заби в шията на животното.
— Само пет кубика — каза Сара.
— Защо не повече? Ще бъде упоено по-дълго.
— Защото е в шок от раната, Иън. По-голяма доза морфин може да го убие. Ще блокира дишането. Жлезите му с вътрешна секреция сигурно също са под напрежение.
— Ако изобщо има такива — каза Малкълм. — Има ли хормони тиранозавър рекс? Истината е, че не знаем нищо за тези животни.
— Говори само за себе си, Иън — обади се Левин по радиото. — Трябва да кажа, че имам сериозни основания да смятам, че динозаврите имат хормони. Всъщност, след като и бездруго се занимавате с нещо, с което не би трябвало, защо не вземете малко кръв за изследване? Джак, би ли вдигнал телефона? Искам да поговорим насаме.
Малкълм въздъхна.
— Започва да ми лази по нервите — каза той.
Торн отиде в комуникационното отделение в предния край. Настояването на Левин беше странно — в цялото помещение имаше чудесна система от микрофони и Левин го знаеше много добре, защото сам бе поискал да бъдат монтирани. Вдигна слушалката и каза:
— Да?
— Джак — заговори Левин веднага, — ще говоря направо. Това, че заведохте животното в караваната, беше грешка. Нещо ще стане.