Заваля дъжд. През счупения прозорец започна да се стича вода. В далечината проблесна мълния и освети гигантските животни.
Те стигнаха до големите дървета, спряха и майката остави малкото на земята.
— Защо го правят? — попита Сара. — Би трябвало да се приберат в гнездото си.
— Не знам… може би…
— Може би малкото е мъртво — предположи Сара.
Но не беше — при следващата светкавица забелязаха, че се движи. Чуха и писъците му. След това единият от възрастните тиранозаври го вдигна с челюстите си и го закрепи върху високите клони на едно дърво.
— О, не! — възкликна Сара и поклати глава. — Нещо не е наред, Иън. Това никак не ми харесва.
Женската остана при малкото още известно време, за да се увери, че няма да падне, после се обърна, отвори уста и изрева.
Мъжкият отговори.
Двете животни се втурнаха към караваните с пълна скорост.
— Боже! — възкликна Сара.
— Дръж се! — изкрещя Малкълм. — Става лошо!
Ударът беше страхотен — двамата излетяха чак при отсрещната стена. Сара изпищя и падна. Малкълм си удари главата и се свлече на пода. Видя звезди. Караваната се залюля върху ресорите си, които изскърцаха мъчително. Тиранозаврите изреваха и отново се хвърлиха напред.
Малкълм чу Сара да крещи името му. Караваната се обърна на една страна. Той се сви — около него заваляха лабораторни стъкленици и оборудване. Когато отново вдигна поглед, всичко беше на една страна. Счупеният прозорец беше точно над главата му. Почувства на лицето си капчици дъжд. Блесна мълния и тогава видя голямата озъбена глава, надвесена над него. Чу как ноктите на животното драскат по обшивката, после муцуната изчезна. След малко двата тиранозавъра изреваха и продължиха да бутат караваната.
— Сара! — извика Малкълм и я видя някъде отзад, миг преди всичко отново да се завърти още веднъж. Караваната застана на покрив. Той запълзя по тавана, за да стигне до Сара. Вдигна поглед нагоре и видя оборудването, закрепено към масите. От няколко места капеха течности. Нещо опари рамото му, чу свистене и си даде сметка, че го е заляла киселина.
Сара пъшкаше някъде в тъмнината напред. Видя я при следващата мълния — лежеше свита недалеч от гумената хармоника между двете каравани. Гумата беше усукана и проходът беше затворен, а това означаваше, че втората каравана все още е изправена. Това беше безумие. Всичко беше безумно.
Тиранозаврите продължаваха да реват. Чу се лек гръм и свистене — хапеха гумите. Жалко, че не опитват кабела за захранването, каза си. Това наистина би ги изненадало.
Неочаквано чудовищата нанесоха още един удар и караваната се плъзна. После още един. Караваната падна върху едната си страна.
Успя да достигне до Сара. Тя се улови за него и промърмори:
— Иън.
Едната половина от лицето й беше тъмна. Когато проблесна следващата светкавица, видя, че е кръв.
— Добре ли си?
— Да — отговори тя и избърса кръвта от окото си с опакото на ръката. — Виждаш ли какво е?
След малко видя — малко под линията на косата й се беше забило голямо парче стъкло. Извади го и притисна с ръка внезапно рукналата кръв. Бяха в кухнята — Малкълм протегна ръка към печката и взе някаква кърпа. Опря я до челото на Сара и видя как потъмнява.
— Боли ли?
— Не е страшно.
— Струва ми се, че раната не е много лоша — каза той.
Тиранозаврите продължаваха да реват.
— Какво правят? — попита тя. Гласът й прозвуча глухо.
Последва нов страхотен удар. Този път караваната се плъзна странично и сякаш измина много по-голямо разстояние от преди. Плъзгаше се настрани… и надолу.
Плъзгаше се надолу.
— Бутат ни — каза Малкълм.
— Накъде, Иън?
— Към края на поляната. — Последва нов удар и ново плъзгане. — Бутат ни към пропастта.
Пропастта беше поне сто метра отвесни скали, спускащи се към долината долу.
Нямаше да оцелеят след подобно падане.
Сара взе кърпата сама и отблъсна ръката му.
— Направи нещо.
Малкълм се отдръпна от нея, готов да посрещне следващия удар. Не знаеше какво да направи. Нямаше никаква представа какво би могъл да направи. Караваната беше преобърната, всичко приличаше на безумен кошмар. Рамото го болеше и чувстваше как киселината продължава да разяжда ризата му. Или може би кожата? Пареше силно. В караваната беше тъмно, захранването беше прекъснато, навсякъде се търкаляха счупени стъкла, а той…