— Сара, ще се справиш ли?
— Да — отговори тя.
Протегна ръце нагоре и започна да се катери.
— Къде е тя? Какво става? Всичко наред ли е? — питаше Кели непрекъснато.
Левин наблюдаваше през очилата за нощно виждане.
— Катери се — отговори той.
Арби чуваше гласовете им далечни и неясни. Беше се обърнал с гръб, вторачен към реката и тъмната равнина. Очакваше нетърпеливо следващата светкавица. Искаше да се увери, че е истина това, което бе видял преди малко.
Не си спомняше как, но в края на краищата с много усилия, хлъзгания и залиталия успя да се изкачи до ръба на пропастта и да се прехвърли горе. Нямаше време за губене. Пропълзя под втората каравана, уви въжето около оста, завърза го здраво и хвърли другия край на Торн.
— Джак! — извика тя.
Торн, застанал на вратата на караваната, улови въжето и го привърза около гърдите на Малкълм. Той простена.
— Хайде — извика Торн.
Улови Малкълм през кръста и успя да го извади навън — стъпиха на скоростната кутия.
— Боже! — изпъшка Малкълм, когато погледна нагоре.
Сара започна да го тегли. Въжето се изпъна.
— Използвай ръцете си — каза Торн. Малкълм започна да се издига. Скоро се оказа три метра по-нагоре. Сара беше някъде на ръба, но Торн не я виждаше, защото тялото на Иън пречеше. Започна да се катери мъчително — повърхността на караваната отдолу беше хлъзгава. Трябваше да я направя грапава, помисли си. Само че на кого би му хрумнало, че ще стане така?
Представи си как гумената хармоника горе се къса все повече, как тъканта не издържа…
Продължи да се катери — стъпка по стъпка, сантиметър по сантиметър.
При следващата светкавица видя, че вече са близо до върха.
Сара беше на ръба и протегна ръка, за да помогне на Малкълм. Той разчиташе предимно на ръцете си. Боляха го, но въпреки това продължаваше. Още малко… Най-накрая тя успя да улови яката на ризата му и да го изтегли. Той се прехвърли през ръба и изчезна от погледа на Торн.
Продължи да се изкачва. Краката му се хлъзгаха. Ръцете го боляха.
Придвижваше се нагоре.
Сара протегна ръка.
— Хайде, Джак — извика тя.
Още малко и щеше да го улови.
Изведнъж гумата се скъса с рязък звук, караваната хлътна с цели три метра.
Торн се закатери по-бързо. Сара все още го чакаше с протегната ръка.
— Хайде, Джак, ще успееш.
Той продължаваше, вече без да гледа, стиснал здраво въжето. Ръцете и раменете го боляха, въжето се хлъзгаше. Уви го около китката си, за да се задържи. В последния момент се подхлъзна и почувства остра болка в скалпа.
— Съжалявам за това — каза Сара, след като го задърпа за косата. Заболя го силно, но му беше все едно, не обръщаше внимание, защото виждаше как спиралата се разкъсва все повече и как караваната пропада все по-надолу. Сара го теглеше нагоре — беше невероятно силна. След секунда пръстите му напипаха мокра трева и той се прехвърли над ръба — най-после.
Отдолу гумената хармоника започна да се къса на тласъци, с поредица резки чаткания. След миг караваната полетя надолу в пропастта, ставаше все по-малка и по-малка, и се разби в скалите с глух трясък. Приличаше на смачкан хартиен плик.
— Благодаря — каза Торн на Сара.
Тя се отпусна тежко на земята край него. От превързаното й чело течеше кръв. Отпусна пръсти и от тях падна кичур мокра сива коса.
— Каква нощ! — отрони тя.
Наблюдателницата
— Успяха! — извика Левин.
— Всички ли? — попита Кели.
— Да, всички.
Кели заподскача от радост.
Арби се обърна и измъкна очилата от ръцете на Левин.
— Е, чакай малко… — възнегодува Левин.
— Трябват ми — прекъсна го Арби. Обърна се, вторачен в тъмната равнина. В началото не видя нищо освен зелени петна. Напипа копчето за фокусиране и го завъртя. Образът се изясни.
— Какво толкова има? — попита Левин. — Това е скъп прибор…
Тогава чуха съскането. Съвсем близо.
Арби видя рапторите съвсем ясно, в бледозелени оттенъци. Бяха дванайсет и се движеха близо един до друг през тревата в посока към наблюдателницата. Едно от животните беше най-отпред и, изглежда, беше водачът, макар че не личеше в глутницата да има някаква организация. Рапторите съскаха и ръмжаха, облизваха кръвта от челюстите си и бършеха муцуни с предните си крайници — странно интелигентен, почти човешки жест. В очилата за нощно гледане очите им блестяха в светлозелено.