Включи на скорост и излезе от речното корито. Подкара през папрати и нарядко израсли дървета.
— Мислиш ли, че момчето е оцеляло след онова спускане? — попита Левин.
— Не знам — отвърна Торн. — Не мога да преценя.
Продължи нататък бавно. След малко стигнаха до голо място, където папратите бяха изпотъпкани. Отвъд видяха бреговете на реката, осветена от лунна светлина. Отново се бяха оказали край нея.
Вниманието им обаче привлече самото голо място. Там се търкаляха няколко огромни скелета на апатозаври. Масивните ребра, дъги от бяла кост, блестяха, осветени от луната. В средата лежеше недоизяден труп, около който се виеше облак мухи.
— Какво е това място? — попита Торн. — Прилича на гробище.
— Да — кимна Левин. — Но не е.
Рапторите се бяха скупчили в единия край на поляната и се боричкаха за останките на Еди. Малко по-нататък имаше три ниски гнезда от пръст. Стените им на много места бяха стъпкани. Вътре се виждаха черупки от яйца. Миришеше на мърша.
Левин се наведе напред и се намръщи.
— Това е гнездото на рапторите.
Малкълм, все още в караваната, се надигна и направи болезнена гримаса. Грабна радиостанцията и попита:
— Намерихте ли го? Намерихте гнездото?
— Мисля, че да — отговори Левин.
— Опиши го — каза Малкълм.
Левин заговори тихо. Съобщаваше особеностите, правеше преценки. Гнездото на велоцирапторите му се струваше запуснато, неподдържано, зле направено. Това го изненада, защото гнездата на динозаврите обикновено говореха за безпогрешно чувство за порядък. Беше виждал много такива при разкопки от Монтана до Монголия. Яйцата бяха подредени в правилни концентрични окръжности. Нерядко в едно гнездо откриваха повече от трийсет яйца, което означаваше, че много женски използват една и съща издълбана купчина пръст. Край гнездата често намираха многобройни скелети на възрастни животни, което подсказваше, че са се грижели за яйцата съвместно. При няколко находки се долавяше някакво усещане за пространствен порядък — гнездата се намираха в центъра, възрастните бяха в периметъра около тях, сякаш за да не смутят покоя на яйцата. По всичко това динозаврите приличаха на своите потомци птиците, при които също имаше определен порядък при ухажването, размножаването и гнезденето.
Поведението на велоцирапторите обаче явно беше различно. Леговището им създаваше впечатление за хаос, за бъркотия — гнездата бяха зле оформени и изпотъпкани, възрастните почти непрекъснато се биеха помежду си, ограничен брой новоизлюпени и подрастващи животни, изпочупени черупки. Край гнездата Левин забеляза малки скелети, които вероятно бяха останки от новоизлюпени животни. Никъде наоколо не се виждаха малки. Имаше три съвсем млади екземпляра, но те бяха принудени да се отбраняват от останалите и по телата им се виждаха множество драскотини и белези. Изглеждаха слаби и недохранени. Приближаваха до храната плахо и веднага се отдръпваха, ако им се озъбеше някой от възрастните.
— Ами апатозаврите? — попита Малкълм. — Какво ще кажеш за тях?
Левин преброи четири, в различни фази на разложение.
— Ще трябва да съобщиш на Сара.
Но Левин се питаше нещо друго — чудеше се как тези огромни туловища са се оказали тук. Явно апатозаврите не бяха умрели тук случайно и, разбира се, приживе биха избягвали гнездото. Не биха могли да бъдат довлечени, защото бяха много тежки. Как тогава се бяха появили на това място? В главата му се оформи някаква мисъл, някакво очевидно обяснение, което…
— Домъкнаха Арби — отбеляза Малкълм.
— Да, така е — отвърна Левин.
Вгледа се в гнездото и се опита да си обясни всичко това. Торн го побутна.
— Ето я клетката — каза той и посочи. Беше в другия край на поляната, полускрита зад листата. Металните пръчки блестяха на лунната светлина, но самият Арби не се виждаше.
— Чак там е — отбеляза Левин.
Рапторите вече не обръщаха внимание на клетката и се боричкаха за останките на Еди. Торн взе карабината и отвори пълнителя. Имаше само пет стрелички.
— Не са достатъчно — каза той и го затвори. Пред тях имаше поне десет раптора.
Левин затършува на задната седалка и намери раницата си, която бе паднала на пода. Отвори я и извади малък метален цилиндър, с размер на малка бутилка за безалкохолно. Отстрани с боя бяха нарисувани череп и кости. Отдолу пишеше: „ВНИМАНИЕ, ТОКСИЧЕН МЕТАХОЛИН (МИВАКУРИЙ)“.