— Какво е това? — попита Торн.
— Забъркаха го в Лос Анжелос — обясни Левин. — Несмъртоносен неутрализатор. Изпуска аерозолна холинестераза с кратко действие, който парализира всички живи същества за около три минути. Рапторите ще заспят.
— Ами момчето? — попита Торн. — Не можем да използваме това. Ще парализираш и него.
Левин посочи напред.
— Ако хвърлим контейнерът вдясно от клетката, вятърът ще отвее газа в обратната посока, точно към рапторите.
— А може и да не стане така — възрази Торн. — И момчето да пострада сериозно.
Левин кимна, прибра цилиндъра в раницата си и се загледа напред.
— Е, какво ще правим в такъв случай? — попита той.
Торн се вторачи към клетката, полускрита сред листата. Видя нещо, което го накара да застане нащрек — клетката помръдна едва забележимо.
— Видя ли? — попита Левин.
— Ще измъкна хлапето оттам — каза Торн.
— Да, но как?
— По старомодния начин — отвърна Торн и излезе от джипа.
Сара ускори мотоциклета по калния бряг на реката. Рапторът беше отпред и приближаваше към водата.
— Давай! — извика Кели. — Давай!
Животното ги видя и леко промени посоката, така че да стигне реката, преди да му попречат. Опитваше се да спечели разстояние, но по равния бряг мотоциклетът се движеше по-бързо. Излязоха на една линия с него и Сара сви навътре, към равнината. Рапторът се обърна и побягна в обратна посока. Сякаш се бе отказал от реката и сега се носеше без конкретна цел, накъдето може. Кели се въодушеви. Опита се да избърше калта от карабината и се приготви да стреля.
— По дяволите! — изруга Сара.
— Какво има?
— Гледай!
Кели се наведе напред и погледна над рамото й. Точно пред тях беше стадото апатозаври. Намираха се само на петдесет метра от първото огромно животно, което изрева и се завъртя на място, обзето от внезапен страх. На лунната светлина туловищата изглеждаха зелено-сиви.
Рапторът бягаше право към стадото.
— Мисли си, че ще ни избяга — извика Сара и увеличи скоростта. — Прицели се! Сега!
Кели се прицели и натисна спусъка. Пушката отскочи. Рапторът обаче продължи да тича.
— Не улучих!
Малко по-нататък апатозаврите зареваха и затропаха с крака. Огромните им опашки се мятаха неспокойно във въздуха, но туловищата им бяха твърде тежки, за да реагират бързо. Рапторът се втурна напред, под заоблените кореми.
— Какво ще правим? — извика Кели.
— Нямаме избор! — отвърна Сара. Изравниха се с раптора и над главите им надвисна сянка — минаха под първото животно. Кели успя да зърне извивката на търбуха му, на около метър височина. Краката му бяха дебели като стволове на дървета. Пристъпваше странично.
Рапторът бягаше напред, Сара сви леко и продължи да го гони. Някъде горе се чуваха ревовете на обезпокоените апатозаври. Минаха под още един корем, после пак излязоха на лунна светлина и отново потънаха в сянка. Бяха в средата на стадото. Като че ли се намираха в гора с движещи се дървета.
Малко по-нататък един крак се стовари върху тревата и земята потрепери. Сара сви, за да го избегне, и минаха на косъм от кожата на животното. Апатозаврите продължаваха да реват и да се движат неспокойно. Рапторът смени посоката рязко и се отдели от стадото, откъм другата му страна.
— По дяволите! — изруга Сара и обърна мотоциклета. Една опашка мина ниско над главите им и едва не ги удари, но след секунда и те се измъкнаха от стадото и продължиха да гонят раптора през тревистата равнина.
— Последна възможност! — извика Сара. — Хайде, направи го!
Кели вдигна карабината. Бяха съвсем близо до бягащото животно. То се обърна и опита да ги блъсне с глава, но Сара очакваше подобно нещо и го посрещна с юмрук.
— Сега! — извика.
Кели почти опря цевта до шията на раптора и натисна спусъка. Карабината отскочи и я удари в стомаха. Рапторът продължи да бяга.
— Не! — извика Кели. — Не!
Тогава изведнъж рапторът залитна и се претърколи презглава в тревата. Сара сви малко встрани и спря на около пет метра. Хищникът се гърчеше, ръмжеше и скимтеше. После притихна. Сара взе карабината и отвори пълнителя. Кели видя още пет стрелички.
— Мислех, че изстрелях последната — каза тя.
— Излъгах те — отвърна Сара. — Чакай тук.
Кели остана край мотоциклета, докато Сара се приближи предпазливо до падналия раптор. Изстреля още една стреличка в шията му, после изчака малко и се наведе.