Раптори.
Бяха минали напряко.
Спря.
— Какво ще правим сега?
— Премести се — каза Торн мрачно. — Ще шофирам аз.
На границата на хаоса
Торн подкара джипа напред по склона на хребета. Ускоряваше. Пътят, осветен от луната, беше съвсем тесен. Вляво се издигаше скална стена, а вдясно беше пропастта. На десетина метра отгоре, по билото, бяха рапторите, които бягаха успоредно с джипа.
— Какво ще правим? — попита Левин пак.
Торн поклати глава.
— Погледни в сандъчето с инструментите. Виж в жабката, където и да е. Намери нещо.
Левин се наведе и затършува в тъмнината, но Торн знаеше, че са в беда. Вече нямаха карабина, намираха се в джип с брезентов покрив, а рапторите бяха на метри от тях. Прецени, че са на около километър от караваната.
Оставаше километър.
Намали скоростта, за да влезе в следващия завой, и отдалечи колата от скалата вляво. След завоя видяха раптор, приклекнал в средата на пътя и навел заплашително глава. Торн натисна газта и засили джипа право към него. Рапторът скочи високо, падна на предния капак. Ноктите му изстъргаха по ламарината и животно се блъсна в предното стъкло, което се напука като паяжина. Тялото на животното остана пред стъклото и Торн не виждаше нищо. Пътят беше опасен и той натисна рязко спирачката.
— Ей! — извика Левин и залитна напред.
Рапторът падна встрани и Торн подкара отново, но забеляза, че от височината се спускат три други. Единият успя да скочи на прага и захапа страничното огледало. Торн видя окото му на сантиметри от лицето си. Сви вляво и приближи джипа до скалната стена. Малко по-напред имаше издадена скала. Рапторът продължи да виси отстрани, докато огледалото не се удари в скалата и не отлетя накъде назад заедно с него.
Пътят се разшири. Сега имаше повече място за маневриране. Чу се тежко тупване и покривът хлътна. След секунда брезентът се разкъса и край ушите на Торн префучаха дълги остри нокти.
Той сви рязко вляво, после вдясно. Ноктите се прибраха, но животното все още беше горе. Левин извади голям ловджийски нож и го заби в брезента. Острите нокти веднага разкъсаха плата и срязаха ръката му. Левин извика от болка и изпусна ножа. Торн се наведе, за да го вдигне.
В огледалото видя другите два раптора, които продължаваха да ги гонят. Настигаха ги.
Сега пътят обаче бе по-широк и той ускори. Рапторът, който беше на покрива, наведе глава и погледна през счупеното предно стъкло. Торн стисна ножа и го заби няколко пъти с всички сила над главата си. Нищо не се случи. При следващия завой той изви кормилото рязко вляво и после вдясно, джипът се наклони и най-после животното падна от покрива и се изтъркаля назад, като откъсна по-голямата част от брезента. При падането си препъна другите два раптора и трите хищника се изтъркаляха с рев долу в пропастта.
— Отлично! — извика Левин.
В този момент обаче отгоре скочи още един — на около метър от джипа. След секунда само с един скок се оказа вътре.
Левин се втренчи в животното онемял. Рапторът беше в задната част на джипа, навел заплашително глава, готов за нападение. Изсъска зловещо.
Край, помисли си Левин.
Ужаси се. Тялото му се обля в пот, зави му се свят, осъзна, че не е в състояние да направи нищо и че само мигове го делят от смъртта. Животното изсъска пак, стисна челюсти и приклекна, за да скочи — тогава изведнъж на устата му се появи пяна и очите му се затвориха. Започна да трепери и тялото му бе обхванато от спазми. Падна почти веднага.
Отзад Левин видя Сара с мотоциклета и Кели, която стискаше карабината. Торн намали скоростта, за да ги изчака. Сара подаде ключа на Левин.
— От клетката! — извика тя.
Левин го пое вдървено, за малко да го изпусне. Още не се бе отърсил от ужаса. Движенията му бяха бавни, неловки. След миг щях да съм мъртъв, мислеше.
— Вземи пушката! — извика Торн.
Левин погледна нагоре към склона вляво, където успоредно с джипа бягаха още няколко раптора. Преброи шест, но сигурно имаше още. Опита се да ги преброи още веднъж, но умът му работеше мудно…
— Вземи проклетата пушка!
Левин взе оръжието от ръцете на Кели и почувства студения метал в ръцете си.
В този момент обаче джипът задави, двигателят се закашля, заглъхна, закашля се отново и замлъкна.
— Какво става? — попита Левин.
— Лошо — отговори Торн. — Нямаме бензин.
Торн изключи от скорост и остави джипа да се движи по инерция. Губеха скорост бързо. Пред тях имаше леко изкачване, след което пътят отново се спускаше надолу. Сара клатеше глава.