Сара дръпна кормилото на мотоциклета, за да го измъкне, но рапторът беше твърде тежък.
— Ти вдигни главата, а аз ще извадя мотоциклета — каза Кели.
Сара се наведе над парализираното животно без никакво колебание, обви врата му с ръце и дръпна главата нагоре. Догади й се — топлата люспеста кожа се допираше до ръцете и бузата й. Тя изсумтя и дръпна с всички сили.
Малкълм запя с цяло гърло.
— Готова ли си?
— Още не — отвърна Кели и задърпа кормилото на мотоциклета.
Лицето на Сара беше на сантиметри от челюстите на велоцираптора. Главата му се клатеше насам-натам в ръцете й. Отвореното му око се бе втренчило в нея, без да я вижда. Сара напрегна сили, за да вдигне животното още по-нагоре.
— Още малко — каза Кели.
Сара изпъшка и продължи да дърпа към себе си.
Окото мигна.
Сара, изплашена, пусна главата на раптора, но Кели вече бе успяла да измъкне мотоциклета.
— Готово.
Малкълм пееше.
Сара заобиколи падналия хищник. Силният му крак потръпна. Гръдният кош започна да се движи.
— Да се махаме. Иън, зад мен, Кели, на кормилото.
Качи се на седалката. Следеше раптора с поглед. Главата му трепна конвулсивно. Окото мигна пак. Скоро щеше да се събуди.
— Да се махаме! Бързо!
Селището
Сара подкара мотоциклета към селището на служителите. Видя джипа, оставен пред магазина, недалеч от бензиновите колонки. Спря и тримата слязоха. Луната продължаваше да свети. Кели отвори вратата на магазина и помогна на Малкълм да влезе. Сара вкара мотоциклета и затвори.
— Джак? — каза тя.
— Тук сме — обади се Торн. — С Арби.
На лунната светлина, която се процеждаше през прозорците, успя да разгледа вътрешността — приличаше на най-обикновен квартален магазин. Имаше хладилник за безалкохолни напитки със стъклена врата, но кутиите вътре не се виждаха от мухъл. На телените стелажи наблизо личаха шоколадови сладки и дъвки, но опаковките бяха позеленели. На съседната поставка за вестници се виждаха пожълтели страници със заглавия отпреди пет години.
Имаше още пасти за зъби, аспирин, лосиони за слънце, шампоани, гребени и четки, по-нататък видя фланелки, къси панталони, чорапи, тенисракети, бански костюми… Също и сувенири — ключодържатели, пепелници, чаши.
В средата имаше оградено място с касов апарат, микровълнова печка и машина за кафе. Вратичката на печката беше отворена — някакво животно си бе направило вътре гнездо. Машината за кафе беше потънала в паяжини.
— Каква мръсотия — каза Малкълм.
— Нямам претенции — отвърна Сара. На всички прозорци имаше решетки, стените изглеждаха достатъчно здрави. Консервите може би още ставаха за ядене. Видя табелка, на която пишеше „Тоалетни“, така че не бе изключено да има и вода. Поне за известно време тук щяха да са в безопасност.
Помогна на Малкълм да легне на пода, после отиде при Торн и Левин, които се суетяха около Арби.
— Донесох аптечката — каза тя. — Как е той?
— Доста е насинен — отговори Торн. — Има и няколко рани, но нищо счупено. Главата му е най-зле.
— Всичко ме боли — изпъшка Арби. — Даже и устата.
— Дайте някаква светлина — каза Сара. — Остави ме да погледна, Арби. Аха, липсват ти няколко зъба, затова те боли. Това ще се оправи. Раната на главата ти не е сериозна. — Изчисти я с парче марля и се обърна към Торн. — След колко време ще дойде хеликоптерът?
Той погледна часовника си.
— След два часа.
— Къде ще кацне?
— Площадката е на няколко километра оттук.
Сара кимна.
— Добре. Значи имаме два часа, за да стигнем дотам.
— Как ще успеем? — попита Кели. — Джипът е без бензин.
— Не се безпокой — каза Сара. — Все ще измислим нещо. Всичко ще бъде наред.
— Винаги казваш така.
— Защото винаги е истина. Така… Арби, сега искам да ми помогнеш. Трябва да седнеш и да свалиш ризата си…
Торн се отдръпна и застана до Левин, който продължаваше да гледа обезумял от ужас и да трепери. Пътуването с джипа сякаш бе изчерпало всичките му сили.
— Какво говори тя? Тук сме в капан! В капан! — В гласа му се прокрадва истерия. — Не можем да отидем никъде. Не можем да направим нищо. Казвам ви, всички ние ще у…