Телата им сякаш бяха покрити със светли и тъмни петна, благодарение на които идеално се сливаха с фона на листата отзад и дори с оградата на тенискорта. Торн се смути. Животните се сливаха с околността съвършено, наистина съвършено. Едва когато прозорците на магазина светнаха, успя да ги забележи.
Гледаше ги, притаил дъх. След малко забеляза, че телата им са оцветени като листата — на светлини и сенки — само до известна височина. По-нагоре бяха на ромбове, като телта на оградата.
Докато ги гледаше, оцветяването им започна да избледнява и съвсем скоро станаха бели, на черни вертикални сенки — точно както тези, които хвърляше светлината от прозореца.
Пред смаяния му поглед двата динозавъра отново се сляха напълно с фона и изчезнаха от очите му. Когато се вгледа много внимателно, едва успя да различи заоблените очертания на телата им. Изобщо нямаше да ги забележи, ако не знаеше, че са там.
Бяха хамелеони, но с много по-силна способност да мимикрират. Торн не беше виждал подобно нещо.
Съвсем бавно той се отдръпна назад в бараката и изчезна в тъмнината.
— Боже мой! — възкликна Левин, докато гледаше през прозореца.
— Съжалявам — обади се Сара, но се наложи да запаля лампата. Момчето има нужда от помощ, а на тъмно не бих могла да направя каквото и да било.
Левин не й отговори. Продължаваше да гледа навън, опитваше се да осъзнае това, което бе видял току-що. Осъзна, че е зърнал същото, което и в деня, когато бе убит Диего. Същото моментно усещане, че нещо не е наред. Сега вече знаеше какво е то. Само че надхвърляше всички представи за известните животни от планетата и…
— Какво има? — попита Сара и застана до него пред прозореца. — Нещо с Торн ли?
— Гледай — каза Левин.
Тя се вгледа през решетките.
— Какво да гледам? Храстите ли? Е? Какво трябва да ви…
— Гледай! — прекъсна я той.
Тя се взря в тъмнината още малко и поклати глава.
— Съжалявам.
— Започни в долния край на храстите, после премести много бавно поглед нагоре… гледай… ще видиш нещо като очертания.
Сара въздъхна.
— Нищо не виждам.
— Тогава угаси лампата отново.
Тя угаси лампите и за момент Левин видя двете животни, които сега рязко се отличаваха от околния фон — бяха бели, на продълговати черни линии. Започнаха да променят окраската си почти веднага.
Сара се върна, застана до него и този път го видя веднага. Както се очакваше.
— Истина ли е? — възкликна тя. — И са две!
— Да. Едно до друго.
— И… май си променят цвета!
— Да. Променят го.
Докато гледаха, двете животни постепенно добиха окраската на листата около тях и пак станаха невидими. Но способността да се оцветяват със сложни шарки означаваше, че епидермалните пластове на кожата им бяха устроени по начин, подобен на хроматофорите на морските безгръбначни. Фините оттенъци, бързината на смяната означаваше…
Сара се намръщи.
— Какви са те?
— Явно някакви ненадминати хамелеони — отвърна Левин. — Въпреки че според мен не е правилно да ги наричаме така, защото хамелеоните могат само да…
— Какви са тези животни? — прекъсна го Сара нетърпеливо.
— Струва ми се, че са Carnotaurus sastrei. Образци са намерени в Патагония. Високи са три метра, с характерни глави… забеляза ли късите муцуни като на булдог и големите рога над очите? Почти като криле…
— Хищници ли са?
— Да, разбира се. Имат…
— Къде е Торн?
— Изчезна в онези храсталаци вдясно преди известно време. Не съм го виждал оттогава, но…
— Какво ще правим?
— Да правим? Не съм сигурен, че те разбирам.
— Трябва да направим нещо — отговори тя съвсем бавно, сякаш обясняваше на дете. Да помогнем на Торн да се върне.
— Не знам как — възрази Левин. — Тези животни са поне по двеста килограма всяко. А са и две. Казах му да не излиза, но той…
Сара се намръщи. Погледна навън и го прекъсна:
— Иди да запалиш лампата отново.
— Бих предпочел да…
— Върви да запалиш лампата!
Левин се отдалечи от прозореца неохотно. Наслаждаваше се на забележителната си находка, на тази наистина неочаквана способност на този вид динозаври да… макар че не беше без прецедент сред подобни гръбначни… и сега тази мъжкарана го командваше както си иска. В края на краищата тя не беше кой знае какъв учен. Някаква си там естествоизпитателка. Практика без всякаква теория. От хората, които ровят в животинските изпражнения и си въобразяват, че се занимават със сериозна научна дейност. Приятен живот сред природата наистина, но само толкова. Това изобщо не е наука, както и да…