Левин изгледа Торн ядосано.
— Ти си виновен за всичко! Ако не беше излязъл да се разхождаш по това време…
— Ричард — прекъсна го Сара, — нужен ни е бензин. Иначе няма да се измъкнем оттук. Да не би да предпочиташ да останеш?
Левин не отговори и продължи да се въси.
— Е — намеси се Торн, — в онази барака така или иначе нямаше бензин.
— Ха! — възкликна Сара. — Вижте кой се появи!
Приближи се Арби. Помагаше му Кели. Беше се облякъл с дрехи от магазина — къси панталони и фланелка с къси ръкави, на която пишеше: „ИнДжен, биотехнологични лаборатории“ и отдолу: „Ние правим бъдещето“.
Окото на Арби беше насинено, скулата му беше подута, главата му беше превързана. Ръцете и краката му бяха изподрани. Въпреки всичко стоеше на краката си и дори успя да пусне крива усмивка.
— Как си, момче? — попита Торн.
— Знаете ли какво искам сега повече от всичко друго на света? — попита Арби.
— Какво?
— Диетична ко̀ла — отвърна той. — И много аспирин.
Сара се наведе над Малкълм. Той продължаваше да тананика тихо, с вперен в тавана поглед.
— Как е Арби? — попита той.
— Добре е.
— Трябва ли му морфин?
— Не, не мисля.
— Добре тогава — каза Малкълм и запретна ръкава си нагоре.
Торн намери някакви телешки консерви, разчисти гнездото от микровълновата печка и ги затопли. Отвори пакет картонени чинии, украсени с празнични мотиви, и разпредели храната. Двете деца започнаха лакомо да ядат. Подаде чиния на Сара и попита Левин:
— А ти?
Левин гледаше през прозореца.
— Не — поклати глава той.
Торн сви рамене.
Приближи се Арби с чинията си в ръце и попита:
— Има ли още?
— Има — отвърна Торн и му даде своята.
Левин седна до Малкълм и заговори:
— Е, поне се оказахме прави в едно. Този остров е един истински изгубен свят… девствена, недокосната екология. Бяхме прави от самото начало.
Малкълм го погледна и вдигна ръка:
— Шегуваш ли се? А мъртвите апатозаври?
— Мислих за това. Очевидно са ги убили рапторите. След това…
— Какво? — прекъсна го Малкълм. — Завлекли са ги в гнездото си? Това са петдесет тона, Ричард. И сто раптора не биха могли да ги помръднат. Не… — Въздъхна. — Явно апатозаврите са умрели там и рапторите са направили гнездото си близо до тях… удобен източник на храна.
— Да, възможно е…
— А защо имаше толкова много мъртви апатозаври, Ричард? Защо нито едно от животните не е достигнало пълна зрелост?
— Е, разбира се, ще са ни нужни още данни, но…
— Не, не са ни нужни още данни. Нали минахме през лабораторията? Вече знаем отговора.
— И какъв е той? — попита Левин с леко раздразнение.
— Приони — отговори Малкълм и затвори очи.
Левин се намръщи.
— Какво е това?
Малкълм въздъхна.
— Иън — настоя Левин. — Какви са тези приони?
— Стига толкова — прошепна Малкълм и махна с ръка.
Арби се мушна в един ъгъл, почти заспал. Торн сви на руло една фланелка и я подложи под главата му. Момчето промърмори нещо и се усмихна.
След миг захърка.
Торн се приближи до Сара, която стоеше до прозореца. Небето над дърветата започваше да избледнява, да става светлосиньо.
— Колко време ни остава? — попита тя.
Торн погледна часовника си.
— Може би час.
Тя започна да се разхожда напред-назад.
— Трябва да намерим бензин. Ако имаме бензин, ще стигнем до площадката за кацане без проблеми.
— Няма бензин — поклати глава Торн.
— Все някъде трябва да е останал. Ти опита колонките…
— Да. Сухи са.
— А в лабораторията?
— Не мисля.
— Къде другаде? Караваната не се ли движи?
— Не, тази беше само ремарке. В другата имаше малко бензин за технически нужди, но тя падна в пропастта.
— Може би не се е разлял при падането. Мотоциклетът все още работи. Мога да отида и да…
— Сара! — прекъсна я той.
— Струва си да опитаме.
— Сара…
— Горе главите — обади се Левин, застанал до прозореца. — Имаме посетители.