Добрата майка
При първата светлина на изгрева динозаврите се появиха от храстите и тръгнаха право към джипа. Бяха шест, птицечовки, високи по пет метра, с извити муцуни.
— Маязаври — отбеляза Левин. — Не знаех, че тук има такива.
— Какво правят?
Огромните животни се събраха около джипа и веднага започнаха да го чупят. Скъсаха останките от брезентовия покрив, захванаха да го клатят и блъскат.
— Не разбирам — каза Левин. — Това са хадрозаври. Тревопасни. Агресивността е нехарактерна за тях.
— Аха. Разбира се — изсумтя Торн.
В това време маязаврите успяха да обърнат джипа на една страна. Едно от животните се надигна, стъпи върху него и го смачка. При обръщането обаче от вътрешността изпаднаха два бели контейнера, които веднага привлякоха вниманието на маязаврите. Те се нахвърлиха върху тях и трескаво ги разкъсаха. Изглеждаха възбудени.
— Храна ли намериха? — попита Левин. — Някакво динозавърско лакомство?
Капакът на единия контейнер падна. Вътре имаше счупено яйце, от което се показваше сбръчкана плът. Маязаврите веднага станаха по-внимателни. Движенията им вече бяха предпазливи, деликатни. Започнаха да тръбят и сумтят.
Чу се скимтене.
— Това вече е майтап — каза Левин.
На земята се появи малко животинче. Тялото му беше светлокафяво, почти бяло. Опита се да се изправи, но веднага падна. Беше дълго едва трийсетина сантиметра и около шията му имаше кожни гънки. След миг до него изпадна второ животинче.
Сара въздъхна.
Един от маязаврите се наведе бавно и внимателно взе малкото в широката си човка. Без да я затваря, вдигна глава нагоре. Малкото се настани спокойно върху езика му и се заоглежда. Друго възрастно животно вдигна второто малко. Постояха още, сякаш се чудеха какво да правят и после си тръгнаха със силно тръбене.
След себе си оставиха смачкания преобърнат джип.
— Това слага край на проблема ни, струва ми се — отбеляза Торн.
— Да, така се — съгласи се Сара.
— По-зле е от челен удар — добави Торн и поклати глава. — Като че ли е смазан с парен чук. Тази машина не е предвидена за такъв род изпитания.
— Естествено — намеси се Левин. — Инженерите в Детройт не са могли да допуснат подобно нещо.
— Ще ми се да видя как нашата машина би понесла това.
— Имаш предвид усилената конструкция ли?
— Да — отвърна Торн. — Изчислихме всичко за страхотно натоварване. Страхотно. Моделирахме всичко с помощта на компютърни програми, добавихме специалните…
— Чакай малко — прекъсна го Сара и се обърна към него. — Какво имаш предвид?
— Другия джип.
— Какъв друг джип?
— С който дойдохме. Форд Експлорър.
— Разбира се! — възкликна Сара възбудено. — Има и друга кола! Напълно забравих за нея! Форда!
— Е, забрави я отново — каза Торн. — Снощи, когато отивах към караваните, стана късо. Минах през една локва и инсталацията гръмна.
— Е? Може би все още може да…
— Не — Торн поклати глава. — От късо съединение като това е отишла цялата инсталация. Това е електрически автомобил. Отишъл е по дяволите.
— Изненадана съм, че не сте сложили предпазители.
— По принцип се бяхме отказали от тях, макар че при този последен вариант… — Млъкна и поклати глава замислено. — Ами да! Невероятно!
— Значи има предпазители?
— Да, Еди ги монтира в последната минута.
— Значи джипът може да тръгне?
— Да. Вероятно… ако предпазителите се включат отново…
— Къде е? — попита Сара и тръгна към мотоциклета.
— Оставих го на пътя, който се спуска към наблюдателницата. Сара…
— Това е единственият ни шанс — прекъсна го тя. Намести слушалките и микрофона на главата си и избута мотоциклета до вратата. — Обади ми се по някое време. Аз отивам да докарам автомобила.
Застанаха до прозорците. Сара се метна на мотоциклета и подкара към хълма.
Левин я проследи с поглед.
— Според теб какви са й шансовете.
Торн поклати глава.
Радиостанцията изпращя.
— Джак?
Торн взе апарата.
— Да, Сара?
— Изкачвам се нагоре. Виждам… шест са.
— Раптори?
— Да. Те са… хм… слушай, ще опитам да намеря друг път. Виждам…