— Вляво, отпред, точно зад бронята, трябва да има една кутия. Вляво.
— Виждам я.
— Опитай да я отвориш.
— Мисля, че ще успея.
Припълзя още малко напред и освободи ключалката. Капачето падна. Под него имаше три черни прекъсвача.
— Виждам три копчета — каза тя. — Сочат нагоре.
— Нагоре?
— Да. Към предницата на джипа.
— М-м-м. Не може да бъде. Можеш ли да прочетеш какво пише?
— Да. Пише „15 VV“ и „02 R“.
— Аха, това обяснява всичко.
— Какво?
— Кутията е наопаки. Щракни копчетата на обратната страна. Сухи ли са ти ръцете?
— Не. Подгизнала съм. Лежа в гадна кал.
— Тогава го направи с ръкава на ризата си или нещо друго.
Сара се придърпа още малко напред. Най-близкото животно изпръхтя и блъсна бронята. Няколко глави се наведоха надолу и започнаха да я разглеждат.
— Имат лош дъх — каза Сара.
— Повтори! Не чух.
— Няма значение. — Щракна прекъсвачите един след друг. Някъде над главата й се разнесе жужене. — Направих го. — Колата забръмча.
— Това е добре — отбеляза Торн.
— Какво да правя сега?
— Нищо. По-добре чакай.
Сара се отпусна в калта и се загледа в краката на животните. Продължаваха да се разхождат наоколо.
— Колко време имаме? — попита тя.
— Около десет минути.
— Джак, не мога да мръдна оттук.
— Знам — отговори той.
Сара погледна към животните. Бяха от всички страни на колата. Струваше й се, че стават още по-неспокойни и активни. Душеха нетърпеливо и тропаха с крака. Защо са толкова нервни, зачуди се тя. Тогава съвсем неочаквано всички се разбягаха. Тичаха към колата и нататък, по пътя. Обърна глава, за да ги проследи с поглед.
Тишина.
— Джак?
— Да.
— Защо се разбягаха?
— Стой под колата — каза Торн.
— Джак?
— Не говори. — Радиостанцията млъкна.
Сара зачака, без да знае какво става. Бе почувствала напрежението в гласа на Торн. Не знаеше каква е причината. След секунда обаче чу леко влачене на крака и ги видя — край лявата врата, откъм волана.
Два крака, обути в кални ботуши.
Мъжки ботуши. Сара се намръщи. Позна тези ботуши. Позна и панталоните, въпреки че бяха ужасно мръсни.
Доджсън.
Ботушите се обърнаха с върховете към вратата. Чу се щракването на дръжката.
Доджсън се канеше да се качи.
Сара реагира толкова бързо, че нямаше време да премисли действията си. Изсумтя, извъртя тялото си странично, улови ботушите за глезените и дръпна с всичка сила. Доджсън падна назад и извика от изненада. Падна по гръб и се надигна. Лицето му беше мрачно и ядосано.
Видя я и се намръщи още повече.
— Да вярвам ли на очите си? Мислех, че съм ти видял сметката още на лодката.
Сара почервеня от гняв и започна да се измъква отдолу. Доджсън застана на колене, когато тя беше наполовина излязла, но в този момент земята започна да трепери. Сара веднага разбра защо. Видя как Доджсън хвърля поглед през рамо, как се залепва за земята. Веднага пропълзя под колата, до нея.
Сара също се скри отдолу и погледна пътя в двете посоки.
Видя тиранозавърът. Земята се тресеше при всяка негова стъпка. Доджсън се мъчеше да застане в средата на джипа, близо до нея, но Сара не му обръщаше внимание. Тя не отделяше поглед от големите крака с остри нокти, които приближиха до джипа и спряха. Бяха около метър в диаметър. Тиранозавърът изрева.
Сара хвърли поглед на Доджсън. Беше пребледнял от страх. Големият хищник не продължи по-нататък. Спря до джипа и запристъпя от крак на крак. Чу как души някъде високо горе. Чу се рев и главата се наведе. Долната челюст почти опря в земята. Не виждаше окото, а само челюстта. Тиранозавърът подуши пак, бавно и продължително.
Надуши ги.
До нея Доджсън започна да трепери. Самата тя се чувстваше странно спокойна. Знаеше какво трябва да направи. Премести бързо тялото си, извъртя се, опря главата и раменете си на задната гума. Доджсън се обърна към нея точно в момента, в който Сара изрита краката му. За да се покажат навън.
Доджсън, ужасен, се опита да се съпротивлява, но Сара имаше солидна опора. Постепенно ботушите му се показаха под хладното утринно небе. Тя напрегна всички сили и продължи да натиска.
— Какво, по дяволите, правиш? — изкрещя Доджсън с изтънял глас. Сара чу рева на тиранозавъра. Видя големите крака да пристъпват. — Престани! Чуваш ли! Полудя ли?