Веднага си спомни какво беше това — разпечатка от компютъра на Левин. Когато Арби възстанови изтритите файлове. Струваше й се, че оттогава са минали милион години, а всъщност бяха… колко? Само два дни.
Спомни си колко горд се бе почувствал Арби, когато успя да възстанови данните. Спомни си как се опитваха да разгадаят какво означава всичко. Сега, разбира се, беше ясно. Това бяха реално съществуващи места — лабораторията, селището за служителите, магазинът, бензиностанцията…
Вгледа се в листа.
Не може да бъде, каза си.
— Доктор Торн — извика Кели. — Тук има нещо, което…
Торн видя какво му сочи Кели.
— Мислиш ли? — попита той.
— Ето, написано е… „Барака за лодки“.
— Можеш ли да я намериш, Кели?
— На видеото ли? Ще опитам.
— Опитай.
Торн погледна към Левин, който беше в другия край на магазина и продължаваше да удря стената. Взе радиостанцията.
— Сара? Аз съм, Джак.
— Джак? — обади се тя. — Наложи се да спра за малко.
— Защо? — попита той.
Сара Хардинг бе принудена да спре на пътя по хребета. На петдесетина метра напред видя тиранозавъра, който крачеше в нейната посока. Доджсън беше в устата му. Поради някаква причина той все още беше жив. Тялото му се движеше. Стори й се, че чува крясъците му.
С изненада откри, че не изпитва никакво съчувствие към този човек. Изчака безучастно, докато животното се махна от пътя, и продължи надолу по склона, през джунглата.
Включи двигателя и продължи предпазливо напред.
Кели започна да превключва изображенията на компютърната конзола, докато накрая откри каквото търсеше — дървен кей, защитен с навес, пред малка, отворена отпред постройка. Бараката за лодки. На кея беше привързана голяма моторница, която се поклащаше във водата. Бараката беше в доста добър вид — не беше обрасла с бурени и лиани. В единия край видя три варела.
— Какво ще кажеш? — попита тя Торн.
— Мисля, че си струва да опитаме — кимна той. — А къде е това място? Можеш ли да намериш карта?
— Може би — отвърна Кели и се върна на първия с менюто от неясни картинки.
Арби се събуди, прозина се и дойде, за да види какво правят.
— Хубава графика — отбеляза той. — Влязла си в мрежата, а?
— Да — кимна Кели. — Успях. Само че не мога да разбера какво е това.
Левин продължаваше да крачи нервно и да поглежда през прозореца.
— Всичко е много хубаво — каза той, но става все по-светло и ще дойдат всяка минута. Не разбирате ли? Трябва да намерим начин да се измъкнем оттук. Тази постройка е с тънки дървени стени. Това е много добре за тропическия климат, но по същество е най-обикновена барака.
— Ще издържи — каза Торн.
— Да, около три минути. Погледни това. — Левин отиде до вратата и почука дървото с пръст. — Тази врата е само…
Изведнъж дървото се разцепи около ключалката и вратата се отвори. Левин залитна назад и падна на пода. На прага стоеше раптор. Съскаше.
Изход
Кели замръзна от ужас. Видя как Торн се втурна към вратата, как я затръшна и затисна с тялото си. Рапторът се стресна и отскочи назад. Животното заръмжа и започна да блъска.
— Помогни ми! — извика Торн.
Левин скочи на крака и подпря заедно с него.
— Нали ти казах! — извика той.
Изведнъж пространството около къщата се изпълни с раптори. Скачаха към прозорците, блъскаха се в решетките и дървените стени. Решетките започнаха да се огъват. От рафтовете вътре по пода се посипаха кутии и бутилки. На няколко места стените се пропукаха.
Левин се обърна назад към Кели и извика:
— Провери дали има друг изход оттук!
Тя се смръзна. Забрави за компютъра.
— Хайде, Кели — извика Арби. — Съсредоточи се!
Момичето отново погледна екрана. Не знаеше какво да прави.