Щракна върху кръстчето вляво. Не последва нищо. След това кръгчето. Веднага целият екран се изпълни с изображения.
— Спокойно — извика Арби. — Не може да няма обяснение. Трябва да разберем какво…
Но Кели не го слушаше. Продължаваше да активира квадратчетата, да чака нещо да се случи, да се появи екран с обяснения… каквото и да е.
Изведнъж картината започна да се свива, да се променя.
— Какво направи? — попита Арби разтревожено.
Кели плувна в пот.
— Не знам — отвърна тя и дръпна ръцете си от клавиатурата.
— Стана по-лошо — каза той.
Екранът продължи да се променя, изображенията се изкривява.
— Хайде, деца! — извика Левин.
— Опитваме! — отвърна Кели.
— Превърна се в куб! — каза Арби.
Торн изблъска големия хладилен шкаф пред вратата. Рапторът не преставаше да блъска. Кутиите вътре се раздрънчаха.
— Къде са карабините? — попита Левин.
— В джипа при Сара има три.
— Чудесно! — Решетките на единия от прозорците се изкривиха толкова, че счупиха стъклата. Стената отдясно нямаше да издържи дълго — пукнатините се бяха превърнали в пролуки.
— Трябва да излезем оттук! — извика Левин на Кели. — Трябва да намерим изход!
Изтича до тоалетните в задната част, но веднага се върна.
— И там има раптори!
Събитията се развиваха светкавично.
На екрана се появи куб, който бавно се въртеше. Кели не знаеше как да го спре.
— Хайде, Кели — извика Арби. — Можеш да се справиш. Съсредоточи се. Хайде!
Всички крещяха, Кели гледаше куба на екрана и се чувстваше победена, паднала духом. Вече не знаеше какво прави. Нямаше представа какъв е смисълът от всичко това. Защо Сара не беше с тях?
— Хайде — подкани я пак Арби. — Включвай квадратчетата едно по едно. Кели, не се бави! Съсредоточи се!
Но тя не беше в състояние да се съсредоточи. Не можеше да включва квадратчетата, защото се въртяха твърде бързо. Компютърът сигурно беше много мощен, за да се справя с такава сложна графика. Продължаваше да го гледа втренчено. Започна да се сеща за най-различни неща — неканени мисли.
Кабелите отдолу.
Сложна графика.
Разговорите със Сара в караваната.
— Кели! Не се разсейвай! Намери изход!
В караваната Сара й бе казала, че повечето неща, които казват хората, не са верни.
— Важно е, Кели. — Арби трепереше. Знаеше, че когато е притеснен, той сяда пред компютъра, за да отвлече вниманието си. За да…
От стената се откърти десетсантиметрова дъска и падна вътре. Един раптор веднага мушна глава през пролуката.
Кели мислеше за кабела към пода. Кабела. Беше ритнала кабела към пода.
— Кели! — извика Арби. — Важно е!
И тогава тя се сети.
— Не. Не е важно.
Стана от стола и клекна на пода, за да погледне.
— Какво правиш! — извика Арби.
Но тя вече имаше отговор. Кабелът от компютъра влизаше в пода, през специален отвор. Видя капак, който почти се сливаше с дъските наоколо. Зачопли с пръсти, вдигна го. Погледна в дупката. Тъмно.
Да.
Имаше как да се пропълзи. Не повече. Оттам минаваха кабелите.
— Елате! — извика.
Хладилникът падна. Рапторите нахълтаха през вратата. Разбиха стените, промъкваха се през дупките, събаряха щандовете. Ръмжаха зловещо. Намериха мокрите дрехи на Арби и ги разкъсаха в беса си.
Бяха стръвни, бързи.
Но хората ги нямаше.
Спасение
Най-напред пълзеше Кели с фенерче в ръка. Бяха в проход, широк петдесет на петдесет сантиметра. По лявата странична стена минаваха кабели, а към тавана бяха прикрепени тръби за вода и газ. Миришеше на мухъл. Цвърчаха плъхове.
Стигнаха до разклонение. Кели погледна вляво, после вдясно. Вдясно имаше дълъг прав участък, който се губеше в тъмнината. Вероятно водеше към лабораторията. Вляво видя по-къс участък, който завършваше с шахта. Видя метални скоби за изкачване.
Тръгна вляво.
Изкачи се по стълбите в тясната бетонна шахта и избута нагоре дървен капак. Изпълзя в малка постройка, опасана с ръждясали тръби и кабели. През прозорците струеше слънчева светлина. Дойдоха и другите.