„Знаеш ли, шефе, това ще попречи на обичайната ти потайност“.
„Аха. Ще трябва да й потърся подобрена кания или нещо такова“.
„Още една излезе току-що. Време за излизане?“
„Или за влизане“.
„Шефе?“
„Спокойно. Съблазнително е, но още не. Трябва да науча повече“.
„Добре. Тъкмо започвах да почитам култа към Враната“.
„Враната ли?“
„Богинята на нещата, дето пропадат“.
„Това откъде го разбра?“
„Преди няколко минути минахме покрай едно светилище. Чух едни да говорят“.
„Изобщо не знаех“.
„Доста си разсеян“.
„Предпочитам да го наричам съсредоточеност“.
„Както кажеш, шефе“.
„Окей, да тръгваме“.
Не си говорихме по дългия път през реката. Мисля все пак, че визитата беше продуктивна: най-малкото бях потвърдил, че Лявата ръка наистина движи неща. И си бях поръчал ботуши и нова ножница за сабята.
Вървях покрай дясната страна на Верижния мост. Водата кипеше на въртопи под мен. Поглеждах нагоре по реката и размишлявах за хората, които можеше да живеят там: всички, които се раждаха, живееха и умираха покрай бреговете й. Може би, ако преживеех това, щях да отида точно там. Просто да тръгна по реката и да видя докъде ще ме отведе. До Източен бряг, разбира се.
Когато мостът остана на около две мили зад мен, намерих кабриолет и казах да ме закарат на север до един квартал с изглед към кейовете. На няколко мили по-натам, оттатък реката, бяха кланиците; отсам нея имаше къщи: обществени сгради, частни домове и складове, както и сергиите на по-бедните занаятчии, и дюкяните на по-заможните.
Вече се стъмваше и тръгнах към една къща, чиято табела изобразяваше корабен фенер, окачен на мачта. Подозирах, че вътре ще има тумба орки. Тумби орки има във всички кръчми в тази част на Адриланка, тъй че направо можех да се хвана на бас.
Влязох в дълго тясно помещение. В другия край имаше врата, която несъмнено водеше към по-малки стаи. Близо до вратата имаше малък подиум за музиканти. А близо до него стоеше пребледнял драгар в синьо и бяло, с нещо като инструмент в ръцете, с много струни и странно извито тяло.
Преди години бях сключил сделка с Музикантската гилдия. Скъпа, но едно от най-умните неща, които съм правил. Няма нужда да привеждам целия разговор. Показах му един пръстен, който нося, зададох му някой и друг въпрос, получих някой и друг отговор и му пъхнах в ръката някоя и друга монета. После бързо навън през вратата, преди някои от онези погледи, които получавах от събралите се вътре орки, да се обърнат в действие, което можеше да доведе до повече внимание към моя милост, отколкото ми се щеше.
Продължих в посоката, указана ми от музиканта, което ме отведе на по-малко от миля на запад. Искам да кажа нещо от сорта на: „Никой не се опита да ме убие“, просто за да знаете, че всичко това с убиването изобщо не ми излизаше от ума; но пък нападенията и убийствата се разиграват доста бързо, тъй че щом не казвам нищо по въпроса, можете да приемете, че не са ме убили.
Тази къща, с наскоро нарисувана табела, изобразяваща спящо куче, беше малко по-голяма от предишната и помещението, в което влязох, бе квадратно. Сцената се падаше отляво, а типът, когото търсех, стоеше до нея и държеше голям барабан, покрит със сложна резба.
— Здрасти, Айбин — казах, след като взех двайсетината крачки между вратата и сцената.
Той примига, все едно му говорех на някакъв чужд език, след което ми се усмихна.
— Ей, Влад. Имам си нов барабан.
— Аха. Точно затова се върнах.
— О? Нямало ли те е?
— Ъъ, да.
Айбин беше доста мършав дори за драгар и висок колкото Мороулан. Не беше родом от Империята. Срещнал го бях на един остров, когато се бях забъркал в един сложен бизнес, включващ бог, крал, императрица, политически заговори и разни други забавления. От всички драгари, които съм срещал, той беше този, когото най-малко разбирах, но също така и един от малкото, за които бях сигурен, че нямат интерес да ме използват за свои цели.
Намерихме си маса и седнахме. Кръчмарката му даде нещо бистро, затрепка с клепачи към Айбин и чак после се сети да ме попита дали искам нещо. Не исках.
— Ще се задържиш ли за представлението? — попита Айбин. — Свиря с…
— Вероятно не. Честно казано, всъщност не обичам музиката.