— След това започна да получава помощ — продължи той. — Няколко лакеи се оказаха мъртви и…
— Помощ от кого?
— Това е големият въпрос.
Изгледах го, а той каза:
— Не. Аз нямам пръст в това.
— Тогава кой…? О.
— Да, старата й позната.
— Мечът на Джерег.
— Да. Такъв е слухът поне.
— Мечът на Джерег, сега Наследничка на трона на Дракон.
— И не просто тя лично, но включи разни приятели и слуги.
— Алийра?
— Не. Просто някои дракони, които се чувстваха задължени да й помогнат, независимо от всичко.
— Може да стане гадно.
— Да.
— Ако се разчуе, че Наследничката на Дракон се замесва в…
— Точно.
Почесах се по брадичката.
— Тъкмо се бяха измъкнали от последния почти скандал с нея. Но мога да го разбера. Ноуратар и Коути… — още изпитвах болка да казвам името й — са приятелки. Ноуратар не може просто да я остави сама.
— Точно така. И това доста притеснява Алийра.
— Нищо не ми спомена.
Той се намръщи.
— Не знам цялата история, но ми се струва, че когато за последен път си се видял с Алийра…
— Преди има-няма два часа.
— Да. Изглежда, тя е имала други неща наум.
— Възможно е.
— А после ти напускаш доста внезапно.
— Може и така да се каже. Да се е чуло нещо за Кийра Крадлата във връзка с всичко това?
Той свъси вежди.
— Защо да я засяга пък нея?
— Няма причина, доколкото знам. Просто се чудех.
Той поклати глава.
Отпуснах се в стола си.
— Значи Алийра иска да видя дали мога да помогна с нещо.
— След като така и така си се върнал в района.
— Мда, след като съм тук. — Не въздъхнах съвсем. — Признавам, че в някои отношения съм в състояние да помогна. Във всеки случай познавам принципите доста добре.
Той отново кимна.
— И не мога да твърдя, че цялата ситуация не е по моя вина — добавих.
Той пак кимна, което беше ненужно.
— Но го има проблема, че ако се задържа в този район повече от няколко часа, животът ми не струва и един зеленясал медник.
— Точно тук стигаме до новите ресурси, с чието притежаване си прочут.
При тези думи Телнан леко потръпна. Изглеждаше общо взето объркан по време на целия разговор, но все трябваше да се е досетил нещо покрай това, което си говорехме.
Не му обърнах внимание и казах на Марио:
— Не е достатъчно, за да се заема с целия Джерег, много благодаря.
— И един допълнителен ресурс, за който може би не знаеш.
— Тъй ли?
— Аз — каза той.
Позяпах в празното за известно време. После казах:
— Сигурен ли си, че не искаш нещо за ядене?
— Определено.
Кимнах, покашлях се и попитах:
— Ъъ… да ти викам ли Марио?
— Всички ми викат така.
— Окей. Виж. Имам някаква представа колко си добър, но…
— Но?
— Все пак целият Джерег е тръгнал подире ми.
— Не целият. Само Дясната ръка.
— То пък голямото успокоение.
— А в Южна Адриланка действа Лявата ръка.
Зяпнах го.
— Патрулът на Кучките?
Изкиска се, все едно никога не беше чувал как ги наричат.
— Какво искат те в Южна Адриланка? — продължих.
— Ти ще трябва да ги попиташ това.
Отпуснах се, спомних си за виното и отпих малко. Не помня как беше вкусът му.
„Шефе, тая работа хич не е хубава“ — каза Лойош.
„Благодаря за прозорливото наблюдение“.
Седях и прехвърлях наум каквото знаех за Лявата ръка на Джерег. Изобщо не беше толкова, колкото трябваше да знам. Дясната ръка, това, което обикновено се нарича Джерегите или Организацията, бяха почти изцяло мъжки индивиди — Кийра, Коути и Ноуратар бяха изключения — и беше въвлечена в, ами, във всичко, което ми бе познато: необлагаем хазарт, нелицензирана проституция, продажба на крадени стоки, заеми с висока лихва и други забавни неща. Знаех, че Лявата ръка, предимно жени, съществува. Но никога не ми е било напълно ясно с какво се занимават. Е, това не е съвсем вярно. В смисъл знаех, че ако искаш да закупиш някой артефакт на Древна магия, трябва да потърсиш тях. Ако ти трябва бързо чародейство, та да си сигурен, че някой ще умре и гарантирано ще си остане мъртъв, отиваш при тях. И ако ти потрябва информация, складирана само в нечия глава, то чародейка джерег е най-добрият ти залог.