— А как се осъществява контролът над натоварването на системата?
— Както вече знаете, всеки индивид в системата подлежи на наблюдение, с цел правилното изпълнение на персоналната му изправителна програма. Разбира се, с нарастването на броя на обитателите на комплекса, индивидуалният контрол започва да поглъща все по-голяма част от ресурсите на наблюдателната информационна система. Пряк резултат от това са грешките, проявяващи се като „свръхпроизводство“. Така се появяват носители на функционални пакети без собствена изправителна програма, следователно почти непритежаващи мисловен капацитет. Те се изолират от самата система поради тяхната неспособност за адаптация. Това е едно от многото проявления на свойствата й на саморегулация, което за пореден път свидетелства за нейната ефективност.
— Вероятно броят на подобните инциденти се увеличава пропорционално на нарастването на населението?
— За съжаление, това е точно така. По тази причина охранителният персонал е принуден периодично да извършва прехвърляне на големи маси обитатели на комплекса в други изправителни лагери, което се явява най-ефективната, но и най-трудоемка форма на контрол над прираста на населението. В началото, като методи за извеждане на голям брой функционални пакети от системата се използваха въздействието на местните микроорганизми и климатичните катаклизми. Така често се стигаше до претоварване на системите за транзакция, поради големия обем информация, която се налагаше да бъде прехвърлена за много кратък период от време, което от своя страна можеше да доведе до частична загуба на информацията. По-късно, до голяма степен се разчиташе на вътрешните конфликти между обитателите, но с натрупването на техническа информация, предавана между „поколенията“ и този метод предизвика аналогични проблеми. В последно време все по-често се прилагат методи на базата на предходните, притежаващи предимството на силно изразената концептуална ориентация. Така се постига отбор, основаващ се на определен признак и се установява един добър баланс от статистическа гледна точка. Сега все повече се налагат нови идеи за контрол, реорганизация и разширение на структурата на изолационните комплекси, но има реална опасност случаят с Е-96 да сложи край на тези проекти, което може да има непредвидими последици за цялата обществена структура. Ето защо, на вашата мисия се възлагат особени надежди. Искрено се надяваме, че резултатите от разследването ще хвърлят достатъчна светлина върху най-актуалните проблеми на този комплекс, което би се оказало решаващ ход в борбата срещу закриването на изправителните лагери от този клас.
— Един последен въпрос: Как обитателите на комплекса възприемат своето пребиваване там?
— Опасяваме се, че този детайл няма да е от съществено значение за вашата работа, но разбира се, ще задоволим интереса ви. Обитателите на Е-96 са изградили своя оригинална логическа система, описваща действителността. Например те възприемат събитията в отделния жизнен цикъл като неизменна предопределеност, която е следствие от извършени в миналото на вида нарушения на известни „първични“ правила. Според нас, интригуващото в случая е това, че те имат известни догадки относно своето положение при пълна липса на обективна информация по въпроса. Бихме казали, че това е един отличен пример за достигане до правилен извод по неправилен път.
99666:
Кървавочервеният цвят на облаците бавно избледня до нежнорозово, поглъщайки последните лъчи на гаснещото слънце. След няколко кратки мига те се превърнаха в оловносиво море, за да се разпръснат малко по-късно, разкривайки дълбините на проблясващата бездна. Премигващото й призрачно сияние обля безкрайните пясъчни дюни, едва забележимо потръпващи от първия полъх на сякаш спусналия се от висините нощен хлад. Сега, когато отблясъците от кладата на отминалия ден вече се бяха изгубили в далечината, звездите поеха изцяло властта над небето, в очакване на завръщането на светлината. Внезапно една от тях описа дъга, като едновременно с това усили блясъка си. Тя се спускаше до момента, в който ясно придоби формата на кълбо, което застина над пясъците, огрявайки всичко наоколо с ослепителното си излъчване. Последвалото сякаш безкрайно дълго състояние на вцепенение приключи така внезапно, както бе започнало. Обектът пое рязко напред, снижавайки се в бръснещ полет над пътя, чийто край се губеше някъде зад хоризонта. Сиянието постепенно отслабна, преминавайки през всички цветове на спектъра и се изгуби напълно в момента, когато сферата прелетя покрай самотно извисило се табло с надпис: