Айнщайн се стъписа за миг. Явно думите на президента го бяха заварили неподготвен и го объркаха. Съсредоточи се, после бавно изрече:
— Един вид експлозия, разпадане на материята, така ли? Признавам, господин президент, че никога не сме помисляли за това.
И така беше. Нито Айнщайн, когото твърде малко занимаваха експерименталните потвърждения, макар гениалният му ум да предвиждаше всяко тяхно проявление; нито Лучези, на когото първи хрумна идеята да подкрепи принципа с нагледен опит, нито Сборг от Норвегия, който познаваше по-добре от всеки друг безкрайната мощ на атома; нито Ото Ханс от Германия, който беше разложил урана на най-малките му части, нито някой от френските, английски или австрийски учени, заели се да пренесат на практическото поприще формулата за еквивалентността, не бяха се досетили за такова приложение на E=mc². Инстинктивният ужас, който им вдъхваше самата представа за разрушение, бе стеснил този път научния им кръгозор.
След като отново се вглъби и прецени всички страни на подсказаната от президента вероятност, Айнщайн възмутено възкликна:
— Ако добре съм разбрал, сър, началникът на Генералния щаб иска от физиците релативисти да му произведат нещо като бомба.
— Да. Бомба, която както изглежда за нас, непосветените, ще превишава по мощност всички познати досега оръжия.
— Чест прави на науката — заяви професорът, като с усилие се владееше, — че подобна мисъл не е дошла наум на никого от нас. Тя може да се роди само в главата на един военен.
— Възможно е — съгласи се държавникът. — Но пред заплахата от война аз трябва да се съобразявам и с военните. А противниците, с които евентуално ще трябва да се бием, са, смея да забележа, точно вашите врагове, врагове и на науката. Именно те ви принудиха да избягате от Европа и те преследват сега вашите привърженици.
— Дори за да дадем отпор на най-страшните жестокости, сър — възрази Айнщайн, — дори за да победим лъжата, не бих могъл никога да се реша да участвувам в дело, сеещо смърт и унищожение!
Въпреки обзелия го гняв, той напрегнато разсъждаваше. С невероятната си способност веднага да развие една идея чак до крайните й последици той вече виждаше кървавата картина, която щеше да бъде зловеща развръзка на поредица от все по-изкусни опити да се предизвика разпадането на материята. Насили се да запази самообладание, осъзнавайки, че ужасът от подобно видение не може да бъде убедителен довод пред върховния военачалник. И продължи по-спокойно:
— Борбата, която водим от години, господин президент, е борба на разума; битка на истината срещу заблуждението и лъжата. Такъв конфликт изисква оръжия на духа; и ето, днес аз ви предлагам най-мощното от тях: възможността да дадем на света осезаемо доказателство за една голяма истина. А вие се колебаете дали да ни помогнете!
— Аз не ви отказвам. Искам да поразмисля върху вашия проект. Междувременно ви обещавам малка финансова помощ, която ще позволи на Лучези да продължи изследванията си… А сега се обръщам към обективния учен, най-големия на нашата епоха и може би на всички времена. Осъществима ли е идеята, подхвърлена от началника на Генералния щаб?
За гениалния ум на Айнщайн, поел веднъж в тази посока, бяха достатъчни няколко минути, за да предвиди, че превръщането на материята в разрушителна енергия е напълно възможно и вероятно много по-лесно от обратното преобразуване. Но той веднага си даде сметка какво би означавало за правителството и военните среди едно потвърждение или уклончив отговор от негова страна.
И все пак доста се двоуми, преди да отговори. От една страна се отвращаваше от лъжата и най-вече от лъжата в науката. От друга — цялото му минало на последователен миротворец натежаваше във везните на съвестта: отхвърлянето на насилието, безбройните му призиви, акциите за запазването на мира. Макар и косвено, той не можеше да поеме отговорност за неописуемото бедствие, чиято ужасяваща картина вече си представяше. Немислимо беше. Човешкото достойнство надделя над угризенията на учения… Та нима Галилей не бе изрекъл една лъжа, за да запази себе си? А той щеше да изкаже една антиистина, за да спаси вероятно милиони човешки живота. Реши се да го стори, но се изчерви от срам.