— Предложението на началника на Генералния щаб е напълно неосъществимо, господин президент — рече той. — Давам ви честната си дума на учен. То е противно на законите на физиката по причини, които не бих могъл да ви изложа сега. Би било загуба на време и пари да се правят изследвания в тази насока.
Дори дяволската метаморфоза на материята в енергия да бе осъществима, в свободните страни не би се намерил нито един добре подготвен учен който да работи за нейното възцаряване, обаче благоразумието им подсказваше да не се опитват и да обсъждат такава възможност.
Пред опасността, предусетена от Айнщайн, пред бедствието, което можеше да отприщи едно пагубно, чудовищно тълкуване на E=mc², героичната лъжа на учителя се превърна в негласна повеля за всички физици-изгнаници, които се ползваха с такова име в САЩ, че не бе изключено правителството да се обърне към тях за мнение.
И действително, когато избухна войната и след Айнщайн и Лучези най-прославените хора на науката от Европа намериха убежище в Новия свят, когато стана напълно очевидно, че Съединените американски щати няма да останат извън стълкновението, президентът събра видни личности, за да се посъветва с тях за възможния принос на релативистката физика в засилването на военната мощ на страната. Всички отговориха в духа на казаното от техния предводител. Заклеха се, че разлагането на атома не е, слава богу, в човешките възможности. Единствено осъществимо бе отстояваното от Лучези преобразуване и те настойчиво искаха подкрепата на правителството, за да пристъпят към незабавното изпълнение на неговия проект. Въпреки твърденията им обаче президентът продължаваше да се съмнява дали във военно време трябва да обвърже страната с начинание явно без никаква практическа изгода и също така дали наистина бе невъзможно да се използва формулата E=mc² за създаването на мощни оръжия, както открито настояваха военните.
Честта да го убеди и по единия, и по другия въпрос и да наложи гледната точка на истинската наука се падна на американския физик професор Алмейър.
Той бе твърде млад — едва четиридесетгодишен, — но се нареждаше сред най-големите имена в Новия свят не само заради заслугите си в изследователската област, а и поради енциклопедическите си познания и многопосочната си дейност, която далеч надхвърляше рамките на физиката и математиката.
Спортист, произхождащ от фермерско семейство от Западните щати, обикнал живота сред природата, той влагаше колкото усърдие и енергия в поддържането на ранчото си, толкова търпение и тънка прозорливост в откриването на чистите истини сред джунглата на уравненията. Притежаваше великолепни качества на организатор, беше истински американец в някои отношения, реалист до такава степен, че проявяваше интерес дори към финансовите операции, ала намираше време и да изучава будизма и индуските религии и бе станал техен последовател. Владееше санскритски.
Тъй като поддържаше връзка с всички големи научни центрове, той знаеше за идеята на Лучези и я бе изследвал с присъщата си ревностност. Но европейските учени имигранти го познаваха слабо и се обезпокоиха, когато разбраха по неофициален път, че президентът ще поиска неговото мнение. Един американец, подведен от зле разбран патриотизъм, можеше да пренебрегне действителните интереси на човечеството.
Дълбоко разтревожени, Айнщайн и Лучези отидоха при него, за да разберат какви са намеренията му и да се опитат да го спечелят на своя страна. Прие ги любезно, но още при първите им думи се усмихна.
— Закъснели сте — каза той. — Президентът ме повика вчера и ми постави същия въпрос като вас.
— Какво отговорихте вие? — попита Айнщайн, като леко пребледня.
— Нима се съмнявате, учителю?
Гостите го погледнаха с недоумение, защото не знаеха как да изтълкуват усмивката му. А тя внезапно угасна и ученият подхвана с нескрито възмущение:
— Възможно ли е да се съмнявате в поведението на един убеден индуист? Вярвате ли, че аз, Алмейър, почитател на Брама, за когото е непоносимо всякакво насилие, че тъкмо аз, който смятам за престъпление да смачкам дори една мушица, ще съдействувам за изследвания, заплашващи да удавят света в потоци човешка кръв?
Допускате ли, че няма да се противопоставя на подобна мерзост с всички сили и с цялото влияние, което имам в страната? Залогът не е да знаеш коя нация ще господствува, а дали все още ще има хора по земята след война, водена с такова оръжие. Как сте могли дори за миг да се усъмните в отговора ми, учителю! Нима е възможно да се поддам на изкушението и да извърша грях, след като съм не само физик релативист, но и последовател на Ганди… Аз също се заклех, че е невъзможно разпадането на материята.