Двамата физици останаха неподвижни и смълчани пред тухлената пирамида, издигаща се като храм сред пустинното плато. Яка внезапно обърна глава. Доловил бе познат шум, който вещаеше появата на друг жрец. Известни му бяха навиците на всички и гръмкият смях можеше да бъде единствено на професор Сборг. Още преди да го види, той си представи почти със синовна обич огромната фигура и червеникавите вежди на норвежеца.
Сборг също бе принуден да напусне страната си, завладяна от нацистите. Неговото бягство, истински подвиг, бе възхитило целия научен свят. Арестуван от гестапо, той се измъкнал през нощта по въжена стълба и след много премеждия се добрал до съюзническа подводница. Носел със себе си последните резултати, получени в европейските и по-специално в германските лаборатории, които продължавали да работят тайно за истинската наука. И норвежкият професор, като толкова други прочути специалисти, бе намерил в Америка сигурно убежище и възможност да продължи изследователската си работа. Съединените американски щати колекционираха научни светила, както някога европейски произведения на изкуствата. Една Нобелова награда представляваше най-доброто свидетелство за автентичност и много се търсеше.
По искане на Лучези, подкрепено и от Алмейър, на когото бе поверено организирането и ръководството на центъра, повечето именити изгнаници бяха събрани в Лос Аламос, далеч от градовете, сред тишината и безлюдието на пустинята, за да съдействуват за осъществяването на проекта.
Яка забеляза, че Сборг се смее по-отривисто и по-шумно от обикновено, което бе ново потвърждение на предчувствието му за необикновени събития. Ето че се появи и самият той. Вървеше заедно с Джон Алмейър и двамата подвикваха весело на Лучези и съпругата му.
— Велик ден — рече Сборг и пак гръмогласно прихна. — Ще повторим чудото на Христовите хлябове.
Лучези само се усмихна, но американският му колега не устоя и чистосърдечно се разсмя.
Тук му е мястото да го кажем. Въпреки напрегнатата работа и сериозните проучвания, атмосферата в Лос Аламос съвсем не бе потискаща. Настроението сред учените бе ведро, дори закачливо, ако искаме да бъдем по-точни. Възвишеният характер на делото не възпираше нито за миг изявата на чувствата, а сред тях важно място заемаше хуморът. Сред общия дух на усмихната човечност, който постепенно се бе наложил на столовитото плато, най-големият атомен физик, професор Сборг, се открояваше с шумната си веселост, занимателна духовитост и неизчерпаем запас от смешни истории. Всички, които по-късно описваха „Лосаламоската епоха“, наблягат на тази негова черта от характера като на значителен факт. Някои дори разказват, че там можели да го открият по превиващите се от смях хора, които неизбежно оставял след себе си.
Впрочем у всички тези известни люде се таеше нещо детинско. Радвайки се за първи път в живота си на истинска свобода, избавени от отегчителните лекции и паричните грижи, разтоварени чрез военната администрация от дотегливите подробности на всекидневието, те не бяха далеч от мисълта, че изследователският център е земен рай, и се държаха действително като ученици във ваканция. А и съзнанието, че работят за благородно, според разбиранията им дело, с практически неограничени средства, ги изпълваше с необичаен плам и доволство. Способностите им бяха устремно пришпорени. Получените досега частични резултати бяха за тях въодушевляващи етапи от победоносния път, който трябваше да извървят докрай. Така че те живееха в постоянно опиянение, което се изразяваше преди всичко в непоклатимо добро настроение и би било лицемерно да премълчим, в неудържимото желание да си погаждат взаимно безобидни номера.
Яка, мълчалив и усмихнат свидетел, наблюдаваше простичките или изтънчени закачки, които не винаги разбираше добре, но затова пък съдеше за духовитостта им по бурния хохот, съпътствуващ добре скроената шега. Оценяваше както веселите задявки, така и сериозността и съсредоточеността на учените, когато ги погълнеше сложен опит. Това засилваше убеждението му, че неговите богове са добри.
Изобретателното им шегобийство стигна един ден дотам, че закачиха проводник със слаб електрически ток за дръжката на вратата към столовата; жертвата обаче се оказа генерал Гоуц, военният управител на лагера, а не професор Сборг, на когото искаха да си върнат заради постоянните му дяволии. След като неволно се завъртя с балетна стъпка, генералът страшно се разгневи. Наложи се Алмейър да го убеждава с целия си авторитет и тактичност, че никой не се е опитвал да засегне достойнството му, а че той за беда е попаднал на лоша електрическа изолация. Но високопоставеният военен така ругаеше, че се чуваше из целия център. Яка сякаш се вкопа в земята и косъм от него не се подаваше навън. Този ден разбра, че мъжът в униформа е опасен и не принадлежи към расата на веселите богове.