И така в Лос Аламос всекидневната работа се вършеше с радост.
— Ще повторим чудото на Христовите хлябове — каза пак професор Сборг, защото обичаше да подчертава образните си попадения.
Така изразяваше посвоему същността на решаващия опит, към който се готвеха да пристъпят, водейки се по изчисленията на Лучези, а те, изглежда, потвърждаваха някои изследвания в немските научни лаборатории. След като получеха от космическата енергия един или няколко атома, трябваше да започне спонтанно, т.е. чрез действието на самите природни сили, така наречената верижна реакция. Очакваше се от първите атоми да се родят други и броят им да се увеличава в геометрична прогресия, ограничавана единствено от мощността на уредите и скоростта на енергийното захранване. Ако практиката потвърдеше теорията, в тухлената пирамида щяха да се излюпят милиони, ако не и милиарди уранови атоми, чиято поява щеше да бъде отбелязана от съответните прибори. Все още не ставаше въпрос атомите да се кондензират във видим и твърд къс метал. Този следващ етап изискваше много труд и време.
— Всичко е готово — вече сериозно заяви Лучези.
Изчакаха да дойдат и другите участници: група физици, в която влизаха най-големите умове на света. Решиха да започнат. С разтуптяно сърце Яка гледаше как Лучези се изкачва на приспособения подиум срещу тухлената пирамида, сякаш божи служител се готви да свещенодействува пред олтара.
И останалите заеха местата си — всеки знаеше какво точно трябва да извърши. Стояха мълчаливо пред подобия на пултове, разположени в полукръг около пирамидата. От време на време завъртваха ръчка, натискаха копче, подчинявайки се на Лучези, който, застанал високо на своя амвон, махваше с ръка или даваше кратки указания. Цялото устройство се намираше на открито. Дори палатката, в която пазеха апаратурата, бе свалена, така че нищо не спираше погледа на очарования Яка.
Сборг и Алмейър, в случая обикновени зрители, бяха се дръпнали встрани. До тях генерал Гоуц, поканен от любезност, изглеждаше доста притеснен и наблюдаваше сцената с безпокойство. Помисли си, че тя прекалено много му напомня за някои спиритически сеанси, на които бе присъствувал, докато беше още нисш офицер.
Който й да е непосветен наблюдател също би се изненадал от налагащото се сравнение. За него щяха да го подготвят непрекъснато повтарящите се във всекидневните разговори думи „материализация“, „дезинтеграция“, а ето че сега тези смълчани хора със съсредоточени погледи и поставени върху пулта ръце наистина приличаха на спиритисти, събрани около огромна маса в очакване на свръхестествено видение.
— Всички уреди работят добре — установи Лучези. — Електрическият ток е включен.
Стрелката върху големия циферблат се бе отместила. Това означаваше, че силни потоци невидима енергия, породени в междузвездните глъбини, започват да прииждат към пирамидата, в която бе поставен изработеният от Лучези и Роза кондензатор. Разпръсната космическа мощ постепенно се натрупваше в мъничкия реактор. Въздухът бе чист. Надморското равнище също благоприятствуваше за провеждането на опита. Стрелката едва доловимо, но непрекъснато се отдалечаваше от нулевото деление. Сега всички погледи бяха вперени в един киноекран, възпроизвеждащ в уголемен вид Уилсъновата камера, уред, който отбелязва появата на атомите чрез причинената от тях във влажен въздух кондензация.
Дълго време екранът оставаше сив и празен. Генерал Гоуц крачеше напред-назад и стрелкаше със сърдити погледи физиците. Вече няколко пъти го бяха канили на подобни сеанси, но според него от тях не бе излязло нищо полезно, нито пък забележително. В деня, когато Лучези закрещя: „Атом, атом!“, и се озова в прегръдките на Роза, а после всички се спуснаха да го поздравяват, той реши, че са полудели. Въпреки получените обяснения генералът не можеше да възприеме сериозно мъничката мъглява чертица, появила се и мигновено изчезнала от екрана, която предизвика такъв възторг у специалистите.
След едночасово търпеливо изчакване Лучези изведнъж се обади:
— Ето началото на материализацията. Достигаме до същата точка като миналия път. Сега ще се роди атом.