И така, продължихме да гледаме филма, трийсетина души, натъпкани един до друг като бежанци на кораб, отривахме раменете си и слушахме звуците, които издавахме, и тогава ми хрумна, че някои нации правят някои неща по-добре от всички останали и някои неща по-зле от всички останали и започнах да се чудя защо е така.
Понякога малките изобретения на някоя нация са толкова особени и хитроумни, че започваме да свързваме тези изобретения изцяло с въпросната страна — двуетажните автобуси в Англия, вятърните мелници в Холандия (каква вдъхновяваща добавка към равния пейзаж. Помислете си как биха преобразили Небраска, например), уличните кафенета в Париж. А има и неща, които повечето страни правят без никакви трудности, докато други изобщо не са в състояние да ги проумеят.
Французите, например, не могат да проумеят чакането на опашка. Непрекъснато опитват, но не е по силите им. Когато отидеш в Париж, виждаш подредени опашки на автобусните спирки, но щом дойде автобусът, опашките моментално се разпадат и започва нещо като противопожарно учение в психиатрична клиника, защото всеки се бори да се качи първи, без да си дава сметка, че поведението му изцяло ликвидира целта на самото подреждане на опашка.
Англичаните, от друга страна, не схващат някои фундаментални принципи на храненето, тъй като са склонни да ядат хамбургер с нож и вилица. С несекващо удивление наблюдавам как някои от тях, освен това обръщат вилицата си наопаки и закрепват храната върху задната й част. Живял съм в Англия цяло десетилетие и половина и въпреки това все още полагам усилия, за да потуша импулсивното желание да отида при непознатите в кръчмата и да им кажа: „Извинете, мога ли да ви дам един съвет, благодарение на който тези грахчета ще спрат да подскачат по цялата маса?“
Немците се стъписват от прояви на хумор, швейцарците нямат понятие какво е да се забавляваш, испанците не намират нищо нелепо в това да вечеряш в полунощ, а италианците никога, по никакъв повод, не е трябвало да бъдат запознавани с изобретяването на леката кола.
Едно от малките чудеса на първото ми пътуване из Европа беше откритието, че светът е дотолкова изпълнен с разнообразие, че има толкова много начини да правиш общо взето едно и също нещо като яденето, пиенето и купуването на билети за кино. Удивлявало ме е, че европейците могат да бъдат едновременно толкова еднакви, че могат да бъдат толкова начетени и интелектуални, и да карат малки коли, да живеят в малки къщи в старинни градове, да обичат европейския футбол, да не са чак такива материалисти и да спазват законите — и в същото време да са така безкрайно и непредсказуемо различни. Хареса ми и мисълта, че в Европа никога не можеш да си сигурен за каквото и да било.
Все още ми е приятно усещането, че никога не знаеш със сигурност какво става. В хотела в Осло, в който прекарах четири дни след като напуснах Хамерфест, всяка сутрин камериерката ми оставяше пакет с нещо, назовано _Bio Tex Blå— „minipakke for ferie, hybel og weekend_“, според инструкцията. Прекарах множество щастливи часове в експериментиране с това нещо и вдъхване на аромата му, без да съм сигурен дали е препарат за почистване на дрехи или за гаргара, или служи за почистване на тоалетната чиния.
В края на краищата реших, че е за почистване на дрехи — справи се добре със задачата, само че, доколкото разбрах, през останалото време хората в Осло са си казвали след мен: „Я гледай! Този човек мирише на ароматизатор за тоалетна“.
Когато казвах на приятели в Лондон, че смятам да пътувам из Европа и след това да напиша книга за това, те казваха:
— О, сигурно знаеш много езици.
— Не, защо — отговарях с известна гордост. — Само английски.
И те ме гледаха, сякаш полудявам. Доколкото ми е известно, тъкмо в това е величието на пътуванията в чужбина. Не искам да знам какво си говорят хората. Не мога да си представя нещо друго, което да предизвиква по-силно чувство за детско удивление от това да попаднеш в страна, в която не разбираш почти нищо. Изведнъж отново се превръщаш в петгодишен хлапак. Не можеш да прочетеш каквото и да било, имаш съвсем рудиментарни познания за това как функционират нещата, дори не можеш да пресечеш улица, без да изложиш живота си на опасност. Цялото ти съществувание се превръща в поредица интересни гадания.
Изпитвам огромно удоволствие да гледам чуждестранна телевизия и да се мъча да разбера, за какво, по дяволите, става дума. През първата ми вечер в Осло гледах някаква научна програма, в която двама мъже стояха пред лабораторна маса, поставена в студиото, а някакви лигави, подобни на гризачи животни пълзяха по масата и от време на време по сакото на водещия.