[*1 Остров в Сена, на който се намира най-старата част ни Париж. Обитаван от племето паризии, островът е бил завоюван през 52 г. сл.Хр. от римските легиони, които му дават името Лутеция. — Бел.ред.]
Почти нямаше хора — няколко клиенти, изостанали в ресторантите, влюбени тийнейджъри, които си ближат взаимно сливиците в някой вход, дама с кожено палто, която убеждава пудел да остави „_un doodoo_“ на паважа. Прозорците на горните етажи хвърляха топла светлина и от улицата се виждаха примамливи гледки — стени, покрити с книги, рафтове с пълзящи растения и декоративни антики. Сигурно е чудесно да живееш на такава улица, на такъв остров и да гледаш такава река. Най-големите щастливци са в западния край, където улиците са по-оживени, но пък има изглед към Нотр Дам. Не мога да си представя, че някой би могъл да се умори от такава гледка, макар че, предполагам, през август, когаго улиците се задръстят с туристически автобуси и милиони туристи по бермуди, които КРЕЩЯТ, усещането за блаженство може и да избледнее.
Дори и сега улиците около катедралата бяха изпълнени с хора. Беше осем часа, но магазините за сувенири бяха отворени и търгуваха активно. Обиколих бавно катедралата и увиснах на един парапет край Сена, за да позяпам минаващите корабчета, украсени с неон като плаващи джубоксове. Беше безнадеждно романтично.
Хапнах скромно в един полупразен ресторант на странична уличка, а после, в съпровод на леки оригвания, преминах реката и се отбих в „Шекспир и компания“ — прекрасно мрачна книжарница за англоезична литература, пълна с паяжини, миризми на мухъл и стари забравени романи, написани от автори като Уорик Дийпинг*1. Из помещенията бяха пръснати издути кресла и изтърбушени канапета и по тях седяха млади хора с интелектуални на вид очила и четяха книгите на собственика, явно от кора до кора (видях как един млад човек с бухалски вид подгъна ъгълчето на книгата, която четеше, и я върна на рафта, преди да ме изгледа намръщено и да изчезне в нощта). Атмосферата беше трогателно клубна, но нямам никаква представа по какъв точно начин книжарницата успяваше да не фалира. Не само че касиерът очевидно нямаше работа — твърде рядко му се налагаше да остави собствената си книга, за да продаде нещо — но и мястото на магазина, на бреговете на Сена, в сянката на Нотр Дам, несъмнено изстрелваше наема в стратосферата.
[*1 Уорик Дийпинг — псевдоним на Джордж Дейвидсън Дийпинг (1878-1950 г.), лекар по професия, автор на многобройни и изключително популярни за времето си исторически и съвременни романи. — Бел.ред.]
Навсякъде другаде по света „Шекспир и компания“ щеше да е царство за сувенирите и да продава умалени модели на катедралата, пепелници с Квазимодо, диапозитиви, пощенски картички и тениски, на които пише „ОО-ЛА-ЛА“, или щеше да е високоскоростно кафене, в което келнерите тичат като обезумели, оставят те да чакаш четирийсет минути, после ти вземат поръчката и ти дават да разбереш, че разполагаш с двайсет и пет секунди, за да изпиеш кафето си, да изядеш сандвича си и да се пръждосаш, без и през ум да ти минава да искаш чаша вода, освен ако не искаш някой да е плюл в нея. Струва ми се цяло чудо, че книжарницата е успяла да избегне подобна мрачна съдба, но така или иначе, тръгнах си от там възхитен и докато се връщах към хотела по тъмните улички, си мислех, че Париж всъщност е много хубаво място.
Сутринта станах рано и направих дълга разходка из заспалите улици. Обичам да наблюдавам как се будят градовете, а Париж се буди по-внезапно, по-стряскащо от всяко друго място, което познавам. В един момент градът е само твой — няма жива душа, освен някакъв тип, който разтоварва касетки с хляб, и една-две жужащи машини, които чистят улицата. (Струва си да се отбележи, че Париж отделя равностойността на 58 британски паунда годишно на глава от населението за почистване, в сравнение със 17 паунда на глава в Лондон, което обяснява защо Париж блести, а Лондон е тоалетна.) В следващия момент всичко оживява — автобуси и автомобили започват да фучат наоколо в неочаквано изобилие, отварят кафенета и павилиони, хора изскачат от станциите на метрото като ята подплашени птици, всичко се раздвижва, хиляди и хиляди чифтове забързани крака.