Истински порочните атракции бяха из страничните улички, като „Гросе Фрайхаит“, по която свих. Стигнах до „Кайзеркелер“ 36, където някога са свирили „Бийтълс“. Повечето от останалите заведения по улицата показваха секс на живо и с интерес забелязах, че снимките на актьорите, изложени отпред, бяха необикновено — изкушавам се да кажа необмислено — откровени. Доколкото знам, заведенията от този род винаги излагат снимки на известни красавици, като Кристи Бринкли или Ракел Уелч, на които, според мен, и най-загубеният моряк не би очаквал да попадне вътре, но все пак така те оставят да се чудиш на какво ще попаднеш в края на краищата. Снимките тук показваха танцуващи жени на страховито напреднала възраст — жени с червени коси и бедра, които напомняха разтопена лава. Когато „Бийтълс“ са свирили тук, въпросните дами вероятно вече са били прехвърлили най-добрите си години. Не само бяха превалили билото — вече бяха точици на хоризонта.
И сексшоповете не бяха нищо, в сравнение с онези от Амстердам, макар и наистина да притежаваха добра колекция надуваеми кукли, които разгледах подробно, защото не бях виждал такива отблизо, освен в шоуто на Бени Хил по телевизията. Особено ми допадна една надуваема компаньонка, на име Афродита, която се продаваше за 129 марки. Снимката отпред беше на прекрасна привлекателна брюнетка в прозрачна нощница. Или всичко това беше коравосърдечно подвеждане, или през последните години виниловите технологии бяха напреднали повече, отколкото съм си мислел.
Многото достойнства на Афродита бяха написани с големи букви на кутията: ЧОВЕШКИ РЪСТ! МЕКА, ПОДОБНА НА ПЛЪТ КОЖА! ИЗКУСИТЕЛЕН АНУС! (Моля?) ПОДВИЖНИ ОЧИ! (Ох!) и СЪБЛАЗНИТЕЛНА ВАГИНА, КОЯТО ВИБРИРА ПО ТВОЕ ЖЕЛАНИЕ!
„Добре. А може ли да готви?“ — помислих си.
Имаше още една, наречена „Китайска любовна кукла 980“. „За дълготрайна връзка“ — обещаваше кутията искрено и добавяше с по-големи букви: СПЕЦИАЛНО УДЕБЕЛЕНА ГУМА. Някак си убива романтиката, не мислите ли? Явно това беше модел за по-практични типове. От друга страна, тя също имаше ВИБРИРАЩА ВАГИНА И АНУС и ГЪРДИ, КОИТО СЕ ЗАТОПЛЯТ. Отдолу следваше обещанието: МИРИС НА ИСТИНСКА ЖЕНА.
Всичките тези неща бяха написани на най-различни езици. Интересно е да се отбележи, че вариантите на немски звучаха грубо и животински: _LEBENSGROESSE, VOLLE JUNGE BRUESTE, LIEBENDER MUND_. Същото нещо на испански звучеше деликатно и романтично: _ANO TENTADOR, DELICIOSA VAGINE QUE VIBRA A TU ORDEN, LABIOS AMOROSOS_. Можеш да си представиш, че си поръчваш тези неща в ресторант. (_Апо Tentador_ леко запечен, с бутилка _Labios Amorosos_ от 88-а). Същото нещо на немски звучеше като команда за събуждане в концентрационен лагер.
Бях сащисан. Кой купува тези неща? Предполага се, че производителите не биха сложили вибриращ анус и затоплящи се цици, ако няма търсене. Кой тогава настоява да ги има? И как точно човек събира кураж да си купи надуваема кукла? Дали казват на човека зад щанда, че е за приятел? Можете ли да си представите, че я носите у дома с трамвая и през цялото време се притеснявате, да не се скъса торбичката, да не се самонадуе или, още по-лошо, че може да умрете в автомобилна катастрофа, а на другия ден вестниците да са пълни със заглавия от рода: ПОЛИЦИЯТА ИДЕНТИФИЦИРА МЪЖ С ГУМЕНА КУКЛА, над усмихнатата ви снимка, взета от годишника на гимназията? Не бих понесъл такова напрежение. Ами ако приятели неочаквано ви дойдат на гости, точно когато отваряте шампанското и се каните да прекарате романтична вечер с виниловата си компаньонка? И се наложи да я натикате в комина и да се притеснявате, че сте оставили кутията или някакъв друг ясен знак на леглото? („Между другото, Бил, за кого са другите прибори?“).