Специално в Копенхаген човек може да загази доста по-сериозно. Градът не е особено красив, но е безкрайно привлекателен. Тук живеят милион и половина души — четвърт от населението на Дания, — но иначе темпото на живот и средата напомнят за университетско градче. За разлика от повечето големи градове, Копенхаген е освежаващо свободен от всякакви заблуди за собствената си важност. Няма монументи на имперско минало и малко неща напомнят, че това е столицата на държава, която някога е владяла цяла Скандинавия. В другите градове издигат паметници на генерали и величества. В Копенхаген ти предлагат малка русалка. Мисля, че е страхотно.
Минах по „Нюхавн“ — улица, дълга три пресечки, с канал по средата, пълен с кораби с високи мачти, с тесни къщи с високи покриви от седемнайсети и осемнайсети век, която прилича на заблудено късче Амстердам. Всъщност, първоначално тук са се заселили холандски моряци и до неотдавна мястото е било свърталище на подпийнали морски вълци. Дори и сега се виждат следи от грубиянско минало — ателие за татуировки и един-два вертепа, през чиито витрини очакваш да видиш Попай моряка и Блуто да си разменят тупаници — но това са реликви на изчезване. В продължение на години собствениците на ресторанти почти насила дърпат „Нюхавн“ нагоре и сега повечето от заведенията са лъскави барове, посещавани от юпита, и луксозни ресторанти, но въпреки това са хубави, защото датчаните въобще не се притесняват, че живеят добре, както, в края на краищата, би трябвало и да бъде.
По продължение на цялата улица бяха извадени маси, на които седяха млади, руси и красиви хора, които пиеха, ядяха и се радваха на необикновено топлото за сезона време. В Копенхаген винаги съм се чудел какво правят със старците си — сигурно ги затварят в избите или пък ги изпращат в Аризона — защото всички, без изключение, са млади, изтупани, здрави и невероятно хубави. В Копенхаген можеш да направиш реклама на Пепси за петнайсет секунди. И всички изглеждат щастливи.
Датчаните са толкова преизпълнени с радост от живота, че тя буквално струи от тях. В този край на Европа, чиито обитатели са с толкова объркани разбирания за удоволствие (трима души и бутилка бира в Норвегия е купон, националният спорт на Швеция са самоубийствата), спокойното отношение на датчаните към живота буди не толкова възхищение, колкото изненада. Знаете ли колко е продължила Втората световна война в Дания? Свършила е за ден — всъщност, за по-малко от ден. Танковете на Хитлер прекосили границата под прикритието на нощта и призори завладели страната. Един политик от онова време отбелязал: „Завладяха ни с телеграма“. Вечерта всички отново били по баровете и ресторантите.
Наред с останалото, Копенхаген е и единственият град на света, в който момичетата от офисите излизат в обедната си почивка, за да се пекат без горнища из градските паркове. Само този факт е достатъчен, за да гласувам за Копенхаген като европейски град на културата, за която щете година.
Хапнах в препълнен, стилен ресторант в сутерен по средата на „Нюхавн“. Бях единственият, който нямаше вид на излязъл от снимачна площадка в Холивуд. Всички мъже бяха със закопчани до гърлото ризи, а жените имаха дълги обеци и умишлено разрошени коси, които трябваше да отмятат всеки път, щом посегнат към чинията си. Всички бяха красиви. Почувствах се като Барни Ръбъл. Очаквах шефът да дойде до масата ми и да каже: „Извинете, господине, бихте ли сложили малко от този гел на косата си?“ В случая обаче персоналът се отнасяше с мен като със стар приятел, а храната беше толкова великолепна, че не обърнах никакво внимание, когато се разделих с десетсантиметрова пачка банкноти, което става всеки път, щом се нахраниш в Копенхаген.
Когато се изкачих по стъпалата и излязох на улицата, вече беше тъмно и беше станало студено, но хората въпреки това продължаваха да стоят по масите, да пият и да разговарят оживено, с наметнати на раменете сака. Прекосих „Кунгенс Нюторв“, един от главните площади на града, сънлив и зелен, монах под меките светлини на хотел „Англия“, също пълен с щастливи посетители и се запътих към „Строгет“ — главната търговска улица на Копенхаген. „Строгет“ е най-дългата пешеходна улица в света. Всъщност, това са пет улици, които вървят заедно малко по-малко от два километра между „Кунгенс Нюторв“ и другия плавен площад на града, „Раадхуспладсен“, където е увеселителният парк „Тиволи“. Във всяка туристическа статия за Копенхаген за „Строгет“ се говори с възхищение, но всеки път, когато я видя, ми се струва, че е по-западнала отпреди. Все още има множество изискани и стилни магазини откъм „Кунгенс Нюторв“ — „Георг Йенсен“ за сребро, „Братя Андерсен“ за облекла, „Холмегаард“ за порцелан и стъкло — но след като минеш средата, „Строгет“ рязко се влошава и започват да преобладават западнали магазинчета за сувенири, „Макдоналдс“, „Бъргър Кинг“ и други ярко осветени храмове на мазнината. Мисля, че би могло да има повече пейки и плочи (сега всичко е асфалт) и дори — смея ли да го кажа — някоя и друга кашпа с цветя. Срамота е, че страна, богата и осъзнаваща ролята на дизайна, каквато е Дания, не може да направи една улица — думите сами излизат от устата ми — по-живописна.