И стигна.
Беше на борда, обзет от дивата радост на победата, когато Джей Ар Карузо каза:
— Здрасти, Пайк.
56
Карузо беше застанал в кабината, скрит в сенките неясен силует; виждаше се само пистолетът в ръката му, насочен в гърдите на Изриъл.
— Десет точки, че разкара шапката и ботушите — каза той. — Повечето хора не биха открили нито един от чиповете за проследяване, а ти ги откри и двата.
Изриъл стоеше неподвижен и онемял, хванат в капан.
— Знаеш ли, аз ти стисках палци — каза Карузо. — Ти предлагаше интересни възможности. Но нещата се развиват по-бързо, отколкото би било по вкуса и на двама ни в този момент.
— Мислех, че имаме сделка — каза Изриъл. И двете му ръце бяха спуснати отстрани до хълбоците и едната стискаше джобното ножче.
— Стърлинг имаше по-добра оферта. По-правдоподобна.
— Няма да успееш да ме пробуташ като виновника за случилото се на яхтата — каза Изриъл. — Или поне не задълго.
— Ще разберем това, нали? Аз поне ще разбера. И знаеш ли в какво съм сигурен, Пайк? Че е време да се махам от тоя гаден остров. Мразя това място.
— Правиш голяма грешка — каза Изриъл.
— Докажи го. — Карузо гледаше над рамото му, към работилницата, и очакваше Стърлинг да се появи. Отекна гръм, дъждът заплющя още по-силно, сякаш черпеше енергия от мълнията.
— Ще оставя на Жаклин да го докаже — каза Изриъл.
Ножът беше все така скрит в дясната му ръка. Беше сгънат, но палецът му опираше в бутона за отваряне на острието. Искаше да задържи вниманието на Карузо далече от ръцете си.
— Вдигни ръце! — каза Карузо, сякаш отгатнал мислите му.
Изриъл пренебрегна нареждането и каза:
— Как изобщо ги откри във Флорида? Как намери Жаклин и Мари?
Това привлече вниманието на Карузо. Когато се наведе напред, очите му се взираха в лицето на Изриъл, не в ръцете му. Но пръстът му остана върху спусъка на пистолета.
— Разговарял си с тях, преди да се качат на яхтата — каза той. — Не ми съобщаваш новина.
— Разговарях с Жаклин днес.
— Няма да се хвана на това.
— В случая нямаш право на грешка — каза Изриъл.
Лъч светлина проряза мрака. Стърлинг излизаше от сградата. Врата се отвори и затвори с трясък. Нито Изриъл, нито Карузо погледнаха натам. Двамата бяха изцяло погълнати един от друг.
— Ако е жива, къде е? — попита Карузо.
— Избери мен пред Стърлинг и ще разбереш.
— Твърде късно е за блъфове. Имаше повече от един шанс.
— И двамата имаме. Ще съжаляваш, че си пропуснал своя.
— Големи думи от ходещ мъртвец.
— Стреляй тогава.
— И дотам ще стигнем.
— Той ще стигне, искаш да кажеш. Ти нямаш намерение да го направиш собственоръчно, но и Джей Наш е нямал на „Мерео“, пък накрая е убил няколко души.
Карузо замълча. Беше заинтригуван.
— Наш избързал и умрял — каза Изриъл. — Ти правиш същото. Не ми даде достатъчно време. Аз ти обещах свидетели, а вместо това ти си се уловил за Стърлинг, при положение че той е идеалният кандидат да опере пешкира, много по-подходящ от мен, и ти го знаеш, защото си обмислил всичко.
Джобното ножче беше влажно в дланта му, пръстите на ръката му бяха подгизнали от дъжда. Трябваше да е бърз и точен. Помисли си, че Карузо вероятно е много по-добър стрелец от Стърлинг. Трябваше да му предложи нещо, да му подхвърли някаква стръв, да спечели време. Единствената стръв, за която се сещаше обаче, го очакваше да се върне в тъмницата под къщата на Дуейн Пърсел. И той нямаше да ги предаде.
„Врагът трябва да повярва, че разполагаш както с капацитета, така и с волята да изпълниш всяка своя заплаха, срещу която той няма противодействие“, беше му казал Карузо онази сутрин.
Изриъл трябваше бързо да се превърне в заплаха, срещу която врагът да няма противодействие.
Чу се хрущене на чакъл и плисък на локви под нечии стъпки. Стърлинг тичаше към тях. Беше угасил фенерчето, пистолетът му вече не изпращаше червена точка. Стърлинг получаваше заповедите си от Карузо. Това беше важно да се знае. И двамата бяха готови за стрелба, но Изриъл трябваше да научи чий пръст пръв би дръпнал спусъка.
— Пропиляваш шанса си — каза Изриъл, когато ботушите на Стърлинг изтропаха по пристана. — Аз искам само да изчезна. А ти си готов да пропилееш всичко, защото си заложил на Стърлинг, глупав негоднико!
Карузо направи крачка напред, подаде се от кабината с напрегнат поглед, без да усеща дъжда, който обливаше лицето му.