— Пази го — каза той. — На него е всичко, което ти трябва, стига да се е запазило.
— Какво имаш предвид?
— Това е камера — каза той. — Била е с нея на борда на „Мерео“.
Салазар го изгледа смаяно, после внимателно пусна колието в джоба на якето си и затвори ципа.
— Имаме много да наваксваме — каза тя, — но ще оставим това за болницата.
— Не.
— Пайк, въпрос е на…
Той я сграбчи за ръката с всичката сила, която успя да събере. Не беше много. Тя млъкна и срещна погледа му. Изриъл винаги се бе възхищавал на очите ѝ. Ако се оставеше, щеше да потъне в тях. Но тази вечер не можеше да си го позволи. Не и преди да ѝ бе казал всичко.
— Имаш ли нещо, с което да записваш? — попита той.
— Разбира се, в болницата.
— Престани. Нямам сили да споря, а този запис ще ти трябва.
— Ще имаме много възможности да го направим — каза тя, но вече отмествайки поглед встрани.
— Разбира се. Не пропускай тази обаче. Джен? — той изчака, докато отново не погледна към него. — Не пропускай този шанс.
Салазар го изгледа продължително, после извади телефона от джоба си и извика приложението за диктофон. Обърна дисплея към него, за да му докаже, че записва.
— Е, добре — каза той. — Благодаря ти. Ще ти го разправя точно както беше. Ако имаш въпроси, изчакай, първо ме изслушай.
Тя се поколеба, но кимна.
Изриъл Пайк, убиец и честен мъж, вдигна поглед от телефона към небето, където звездите се опитваха да пробият надвисналите облаци, и каза:
— Аз убих Кори Ранкин на Литъл Херинг. Поисках му сметка за престъпленията, които бе извършил заедно с моя чичо, Стърлинг Пайк, и се сбихме. Той загуби.
Пое си дъх. Гърдите и гърбът го боляха. Вече не усещаше раната. Болката се беше преместила, сякаш ѝ бе писнало да стои на едно място и бе решила да си потърси нови свърталища.
— Притеснявах се и за това дете. Да живее само на такова място с човек като него. Попитай Дар Тренчард какво представляваше Кори Ранкин като баща. Тя ще ти каже.
— Къде беше момчето, когато ти уби баща му? — попита Салазар.
Изриъл сведе поглед от небето и отново се фокусира върху нея.
— Не го видях — каза той. — Надявам се, че е побягнало. Това е единственото нещо, което би могло да направи с баща като този. Да бяга бързо, да бяга надалече и да не се обръща назад.
Салазар го наблюдаваше на слабата светлина от телефона. Косата ѝ беше влажна и лъскава, очите ѝ блестяха. Той зачака тя да изключи диктофона и да го нарече негодник. Да му каже да не я заблуждава, а да говори истината.
Но тя не го направи.
— У Кори Ранкин имаше колие — продължи Изриъл. — Каза ми, че го свалил от шията на мъртва жена. Която се удавила. Казвала се Жаклин. Нейната сестра, Мари, също се удавила с нея. Мари била намерена от други, не от него. Стърлинг свалил колието от трупа ѝ. Според Кори в тези колиета има камери, които ще покажат какво се е случило на „Мерео“ в нощта на убийствата.
Толкова добре се чувстваше, изговаряйки последните лъжи в живота си. Това не бяха лоши лъжи. Беше му приятно да ги изрича под чистото нощно небе, край морето, на вятъра и под отслабващия дъжд. Беше едва ли не някакво свещенодействие. Щеше да остави лъжите да излязат от него и тогава всичко щеше да приключи.
Навътре в Северния Атлантик микроскопичните светлини на полицейската моторница почти се бяха разтворили в мрака.
Карай бързо и действай умно, пожела мислено Изриъл — колкото на Жаклин, толкова и на себе си.
— Знам само онова — каза на глас той, — което чух от тези тримата: Стърлинг Пайк, Кори Ранкин и Джей Ар Карузо. Ще ти разкажа какво ми казаха те.
И той ѝ разказа. Разказа ѝ историята на Жаклин Пикар, така както си представяше, че я чува от устата на трима от многото мъже, толкова дълго гаврили се с нея и сестра ѝ. Отдели малко повече време на Карузо. Искаше да се убеди, че е разбрала правилно доктрината му. Нито едно оправдание нямаше смисъл без доктрината.
Искаше да ѝ обясни логиката на тези мъже. На онова, което бяха вършили, на онова, в което бяха вярвали.
Докато говореше, вятърът се затопли, което му се стори странно на фона на сгъстяващия се мрак. Звездите в небето се умножаваха и светеха по-ярко. Съзнанието му беше все така бистро. Не спря да говори, докато не ѝ разказа всичко, или поне достатъчно, за да има някакво значение. Достатъчно, за да може да го провери и потвърди за себе си по някакъв смислен начин.
— Е, добре — каза Салазар. — Стига толкова, Изриъл. Време е да спрем.
Той бе спорил с нея преди, но този път не понечи да спори. Видя я как спря записа и запамети файла, после отвори клавиатурата на телефона и набра деветка и единица.